Докторка по мъжка психиатрия
Добре дошли, момичета! Започваме нашия курс по мъжка психиатрия, ще го водя аз. Да се представя – Ирина. Понякога ми викат Иринакис, нещо като титла.
С тази специалност се заех в началото на следването. Моя братовчедка завърши микробиология и направо се вживя в съществуванет на вредните организми. От нея го прихванах – тя цял ден висеше над микроскопа да изучава бацили и вируси, аз увеличих интереса си с изучаването на мъжете…
Уроците са простички и сложни. Например – никога не смятайте децата за по-важни от мъжа. Тях можете да оставите на младата съседка да ги гледа, ама него… Не рискувайте!
Важно е поведението ви с него. Винаги, ама винаги трябва да сте мила и любезна – не знаете кога ще му искате пари. Аз, например, съм постоянно мила и любезна с моя…
Но и с любезностите не прекалявайте. Миналата седмица поправих гардероба, дето вратичката му скърцаше от месец, а сега не мога да убедя моя, че нямам любовник, комуто правя убежище.
Ще имаме специални часове по скандалджийство. Зная, зная, че то си е генетично заложено у нас, но трябва усъвършенстване. И, разбира се – опиране на мъжката психиатрия. Миналата седмица се скарахме с мъжа ми. Тоя, новия – петия официален. Навиках се, тъкмо се успокоявам и той допусна грешка. Рече: „Успокой се!“…
От всеки мъж се научава нещо ново. Макар обикновено да е вариант на познатото. Даже скандалите им минават по класически сценарий – толкова са глупави, че наблягат на несъщественото и несъществуващото. Например, на нашата логика. Или на добрата женска душа. Или на стандарта…
Един се оказа тарикат – взе да ме изпреварва. Пръв ревваше и печелеше кавгата. Но постепенно се наложих. Докато се предаде. Казвам му: „Дебела ли съм?“, а той на колене: „Не си! Но разбирам, че скандалът няма да ме отмине…“
След това го пратих да ми купи за кухнята голям тиган. Два часа по-късно го зърнах през витрината – подмята тигани, мери ги на ръка, явно пресмята кое е по-добре – да се храни хубаво или да се държи правилно с мен…
Друг пък избра пасивната конфронтация. Скарваше се с мен и по три дни не си говорехме. Ама усетих, че прекалява с ваканциите и набързо взех да се сдобрявам. Така е – един скандал разтоварва семейството и женската душа…
Първият ми мъж – типичен наивник, още не ме подозираше и ми подари пет чифта красиви бикини. Викам му: „Защо еднакви? Какво ще кажат хората – че цяла седмица ходя с едни само?“, а той се развика: „Какви хора, ма?!“…
Е, как да живееш с подобен ретрограден тип?
Запомнете – красотата иска жертви. Красотата е жената, жертвата – мъжът й. Макар понякога да се налага да го поглезите. Аз, например, го правя като мълча. Стигала съм до цял час тишина…
И винаги го контролирайте. Добрата жена има трениран слух – от километри чува шума от падащи банкноти в картата му. Тя никога не го оставя да харчи пари напразно – независимо дали в магазина или под дулото на грабителя, портфейлът му трябва да е вече празен…
Най-важното е – жената желае винаги да става, както тя иска… Какво иска ли? Още никой не знае…
До следващата лекция, скъпи колежки!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
И с коментарите също 
