Долорес:  Дочакахме лапада!

Долорес стана от одъра и се прозя: неблагодарен е народът, неблагодарен… Ние с Арсенчо се скъсваме да работим за негово благо, а те пак недоволни. И току надничат в паницата ни! А аз съм една обикновена жена! Ама съвсем, съвсем обикновена. Ей го, нали съм бивша екоминистърка, наблягам на еко-храната. Арсен сутринта ми донесе блага вест, вика, Долоресче, копривата набола, а ти се туткаш в кревата, скоро тичай да береш! Хем ще спестим някой лев, да довършим къщата. То, откога сме я почнали… десет години! Така строят и обикновените хора. И по това личи, че сме съвсем нормално семейство и живеем нормално. Като Костови! И те – цял живот икономии. Ленчето едва чака да се запролети и хуква по баирите за киселец и коприва. Хубава чорба правела на Иван, скъсвал се да яде! Без застройка! И това си е жива икономия. Иначе как ще строиш хотели! А ние не строим дори хотелче. Само едно къще. Кръгло отгоре, да пестим от керемиди и капаци!

При тази мисъл Долорес бърже извади един чертеж изпод възглавката и  примлясна. Мда, трябва да изуча по чертежа разположението на стаите, че иначе ще ми трябва специален екскурзовод и ще трябва да му плащам. А коя обикновена българска жена си има екскурзовод у дома? Вилата я поразучих, ама само на три етажа, пък и рядко ходим. И все край барбекюто… тиквички и патладжан да печем. Арсен обича имамбаялдъ! И с повечко чесънец, като обикновения българин! Ах, да, отърси глава Долито (тъй я нарича самият Арсен) ,че как да не сме обикновени, басейн нямаме. Я да погледнат в имотите на другите, ширнали ги с олимпийски размери и не им пука. Ама гракнали срещу нас! Не стига, че спестихме на държавата милиони  (Долито сви пръсти, почна да ги смята), има-няма двайсетина спестихме, и пак недоволни! До просешка тояга ли да се докараме!

При тази мисъл Долито чевръсто се изправи и бързо обу извехтял анцуг. Предстоеше ù да се завира из драките за лапад и киселец, да си не скъса новите! Икономии, икономии трябват, помисли си тя отново и замижа от удоволствие. Представяше си, как в най-скоро време ще се нанесе в обикновената къща, такава, в каквато живеят почти всички обикновени български жени…

Латинка Минкова