Mar 2, 2010, 1:49 PM

Долорес: Дочакахме лапада

  Prose » Humorous
975 0 0
1 min reading

Долорес:  Дочакахме лапада!

 

Долорес стана от одъра и се прозя: неблагодарен е народът, неблагодарен… Ние с Арсенчо се скъсваме да работим за негово благо, а те пак недоволни. И току надничат в паницата ни! А аз съм една обикновена жена! Ама съвсем, съвсем обикновена. Ей го, нали съм бивша екоминистърка, наблягам на еко-храната. Арсен сутринта ми донесе блага вест, вика, Долоресче, копривата набола, а ти се туткаш в кревата, скоро тичай да береш! Хем ще спестим някой лев, да довършим къщата. То, откога сме я почнали… десет години! Така строят и обикновените хора. И по това личи, че сме съвсем нормално семейство и живеем нормално. Като Костови! И те – цял живот икономии. Ленчето едва чака да се запролети и хуква по баирите за киселец и коприва. Хубава чорба правела на Иван, скъсвал се да яде! Без застройка! И това си е жива икономия. Иначе как ще строиш хотели! А ние не строим дори хотелче. Само едно къще. Кръгло отгоре, да пестим от керемиди и капаци!

При тази мисъл Долорес бърже извади един чертеж изпод възглавката и  примлясна. Мда, трябва да изуча по чертежа разположението на стаите, че иначе ще ми трябва специален екскурзовод и ще трябва да му плащам. А коя обикновена българска жена си има екскурзовод у дома? Вилата я поразучих, ама само на три етажа, пък и рядко ходим. И все край барбекюто… тиквички и патладжан да печем. Арсен обича имамбаялдъ! И с повечко чесънец, като обикновения българин! Ах, да, отърси глава Долито (тъй я нарича самият Арсен) ,че как да не сме обикновени, басейн нямаме. Я да погледнат в имотите на другите, ширнали ги с олимпийски размери и не им пука. Ама гракнали срещу нас! Не стига, че спестихме на държавата милиони  (Долито сви пръсти, почна да ги смята), има-няма двайсетина спестихме, и пак недоволни! До просешка тояга ли да се докараме!

При тази мисъл Долито чевръсто се изправи и бързо обу извехтял анцуг. Предстоеше ù да се завира из драките за лапад и киселец, да си не скъса новите! Икономии, икономии трябват, помисли си тя отново и замижа от удоволствие. Представяше си, как в най-скоро време ще се нанесе в обикновената къща, такава, в каквато живеят почти всички обикновени български жени…

Латинка Минкова

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка Минкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...