Аз съм домошарка. Е, не точно както е обяснено в речника. Аз съм малко по различна домошарка. Нося домашен навик със себе си. Където и да отида си създавам кътче.
У дома си имам едно ъгълче, което съм обявила на всеслушание, че е моето и никой друг не може да се настанява там. То е под прозореца. Има малка маса и шкаф с четири чекмеджета. На масата е лаптопа. Върху шкафа е книгата, която чета, кана с вода и чаша. В чекмеджетата има най различни неща, които могат да ми потрябват – ошав, разни ядки, гумени бонбони, обикновен бисквити, някоя и друга кутия с плодов сок..въобще неща от първа необходимост.
Лятото си организирам и кътче на двора под ореха. Тогава слагам и сгънато походно легло за всеки случай. Та такъв „случай” обикновено ми се повява към два часа след обяд и приключва към четири. Ако някой има неблагоразумието да ми наруши случая последиците за него са непредвидими.
Преди известно време, да уточня – три месеца – дъщерята ми подметна, че не е полезно за психическото ми състоя ...