Донкин бук
Той пристигаше в селото около Димитровден. Кога пеша, кога преметнал крака през ритлите на някоя каруца, връщаща се от града. - Есенно време селяните, прибрали вече зимнината, натоварваха кола дърва и ходеха до града, да продават дърва за огрев, та да се видят и те с някоя пара. - Все пак, не можеха всичко сами да си произведат и сол дотрябваше, и газ, и обувки, и плат, пък и книги за учениците.
Стоварваше пред Кьостъркини охлузения си куфар и шевната си машина Сингер в дървен калъф и, като благодареше на докаралия го, почукваше силно на джамлъка.
Кьостърка беше вдовица от дълги години - възрастна жена, с повиснали старчески бузи и вечно затулваща с ръка некрасивата си усмивка от пожълтели зъби. След като мъжът ù - шивачът почина, тя изпълняваше ролата на селска шивачка. Към къщата ù имаше пристройка, която излизаше с джамлъци и врата на улицата, и която се съобщаваше с къщата посредством малка сводеста вратичка. Вътре, в "ателието" имаше висок тезгях, миндери покрай стените ...