2 глава

Утринните лъчи проблясваха върху клепачите на Дрю и го събуждаха от най-дългия сън, който наскоро бе сънувал. Режимът му беше пълна неразбория след пътуването му в тази страна, но той бе привикнал към тези промени. Бе му интересно как тя ще се държи на сутринта, дали щеше да бъде от онези срамежливи жени, които се изчервяваха, дали щеше да поиска номера му за следваща среща или щеше да се държи като бизнес дама и делово да си тръгне от апартамента му. Тези въпроси не му даваха мира, докато не отвори клепачите и до него вместо изваяното ѝ като от скулптор тяло, имаше само празно пространство. Не искаше да признае пред себе си, че беше разочарован от нейното изчезване. След като се огледа разбра, че тя не бе оставила бележка с контактите си, а и също не бе крадла, тъй като нито една от всичките вещи не липсваше. При други обстоятелства би бил доволен, че няма нужда да се занимава с жена, която не иска да вижда отново или такава, която търси обвързване, но румените ѝ страни, широко разтворените бедра, извивката на гръбнака ѝ, всичко бе запечатано в съзнанието му и се повтаряше като на лента. Наближи момента за неговото пътуване към летището и обратно в до болка познатия му град - Ню Йорк. Там бе израснал, там бяха семейството му, приятелите, враговете и главната компания на корпорацията, която създаде с неспирните усилия на прохождащо дете. В началото бе твърде малка и нищожна на пазара, но с времето се превърна в огромен конкурент на всички адвокатски кантори, а след това започна да разширява предприятието, не само в други градове, но и в други държави. За него работеха хиляди адвокати с престижни дипломи и той се стараеше да бъде осведомен за всяка стъпка, предприета в ,,царството" му и същевременно да държи и служителите си доволни от възнагражденията им. Дрю събра багажа си, побиращ се в един куфар, остави хотела зад гърба си, повика си такси и се насочи обратно към живота в родния си град