2 глава
Утринните лъчи проблясваха върху клепачите на Дрю и го събуждаха от най-дългия сън, който наскоро бе сънувал. Режимът му беше пълна неразбория след пътуването му в тази страна, но той бе привикнал към тези промени. Бе му интересно как тя ще се държи на сутринта, дали щеше да бъде от онези срамежливи жени, които се изчервяваха, дали щеше да поиска номера му за следваща среща или щеше да се държи като бизнес дама и делово да си тръгне от апартамента му. Тези въпроси не му даваха мира, докато не отвори клепачите и до него вместо изваяното ѝ като от скулптор тяло, имаше само празно пространство. Не искаше да признае пред себе си, че беше разочарован от нейното изчезване. След като се огледа разбра, че тя не бе оставила бележка с контактите си, а и също не бе крадла, тъй като нито една от всичките вещи не липсваше. При други обстоятелства би бил доволен, че няма нужда да се занимава с жена, която не иска да вижда отново или такава, която търси обвързване, но румените ѝ страни, широк ...