ЧАСТ ПЪРВА
ИМЕ: ИВАЙЛО!
ГОДИНИ: 28!
МОЯТ ЖИВОТ, МОЯТА ИСТОРИЯ!
Маските падат за миг. Такъв е животът, въртележка на доброто и злото. Да живеем в мир, хармония и доброта? Не е възможно това! Като по филмите, лошите са около нас. Без тях няма да е интересно. Освен ако не сте от тези, които ревностно вярват в добротата у хората, без да забелязват лошата страна. НИЕ сме тези, които правим избора, кой каква роля да поеме. Нали най- добрите филми няма да бъдат добри, ако НИЕ не съществуваме. Времената се менят. А пукнатината в човешкото съзнание? Възможна ли е промяна от лошо към добро?
В затвора имах достатъчно време за размисъл. Анализирах грешките, кроях планове за бъдещето. Вярвах, че ще се справя. Бях убеден. Честно казано, мястото за лишени от свобода ми помогна. Помогна ми да разбера цената на СВОБОДАТА. Сгреших, платих си. Кой не прави грешки?! Лошо би било ако това се повтори, и в даден момент се озовеш отново там.
Борба за свобода е имало винаги, ще продължава да има, докато свят светува. Готов съм да се изправя срещу неправдата, срещу всеки, който дръзне да опетни доброто име на семейството ми.
Произхождам от обикновен български род. Отраснах в провинцията. Вярно е, в днешно време парите управляват света. Но парите нямат силата да управляват чувствата. Те са просто средство за препитание, за луксозен живот, за бизнес. Семейството ми е оцеляло с труд, честност и доброта. Това продължава и сега.
Сещам се за едни думи от любим филм:
- АКО БОГ ТЕ ОБИЧА, УМИРАШ ОЩЕ КАТО ДЕТЕ.
Кадрите представят какво е било във времена, тежки и опасни. Времена на робство, тирания и строги господари.
Но както и по- горе писах: Времената се менят!
Тясно легло, малко помещение, таванската ми стая под наем. Свиква се, нямах избор за нещо по- добро. Благодарен бях на Катя, съпругата на брат ми, че намери това. Благодарен бях, че отново Тя, ми уреди работа в големия град Пловдив. Там където се е родила преди тридесет години. Там където е отраснала. Където и в момента живее.
Лежа на леглото, затворил очи. Съзнанието ми е заето от образа на двете тела. Голямо легло, а върху него любовна игра.
ОБИЧ В ОМРАЗА СЕ ПРЕВЪРНА.
ПО-РАНО ПРЕЗ ДЕНЯ:
Приключих работа, отивам у снаха си, време да убия. Пък и племенника си да видя. Входната врата отворена. Може би имаха планове за които не знаех. Може би всеки момент ще се покажат на прага. Изненада ще направя. Влизам в жилището. И след малко...
Снаха ми в ролята на ездачка върху семейната спалня. Добре, но нали брат ми е в Германия?! Какво за Бога...
Дрехи пръснати по пода. Бързата работа срам за майстора, но това едва ли има значение. Времето е кратко, използваха шанса. Детето не се вижда, предполагам, че е на разходка с лелята на Катя. Не обичам да рискувам, тръгвам си.
Последвалите събития се оказаха повратна точка в моя живот.
Дисциплинарно уволнение. Защо? Употреба на алкохол в работно време! Появявал съм се пиян! Несериозно отношение към поставените задължения!
НЯКОЙ ЖЕЛАЕШЕ ДА МЕ ОЧЕРНИ, ДА МЕ РАЗКАРА...
АЛКОХОЛ ОТ ГОДИНИ НЕ ПИЕХ...
ТРИ МЕСЕЦА ПО-КЪСНО!!!
ГРАД ЕЛХОВО - ОБЛАСТ ЯМБОЛ!!!
Още един слънчев ден, пореден. Средата на лятото е, нищо неочаквано. Температура на въздуха над тридесет градуса, а е едва началото на деня. Така ще е до края на седмицата. Природата властва над нас, последната дума е нейна.
Тихо, спокойно е навън. Шумът от преминаващи автомобили нарушава тишината. Топло ми е, задушно, имам нужда от студен душ. Забелязвам бележка оставена върху масата, изправям се в леглото и прочитам.
- НИЕ ОТИДОХМЕ В ЯМБОЛ. В ХЛАДИЛНИКА ИМА ЗА ЯДЕНЕ, И ПАРИ ТИ ОСТАВИХМЕ ВЪРХУ ТЕЛЕВИЗОРА. -
Почерка няма как да сбъркам, на майка ми е.
Всички са заминали докато съм спял. Радвам се на новината. Обичам спокойствието, харесва ми да пиша стихове или разкази. За тази работа е нужна тишина, концентрация, будна мисъл. Да, сетих се, вчера ТЕ си говореха за евентуална разходка. Преди няколко дни брат ми се прибра от Германия, отпуска е. Младото семейство ще бъде тук поне месец.
Използвам тоалетна, взимам си душ, варя си кафе.
Вече съм пред лаптопа, надявам се бързо да избера филм. За по- късно гледане. Обичам трилъри, криминалета и ужаси. Не закусвам, просто нямам навик. Верен приятел съм на кофеина. Цигарата догаря, колебая се между надъхващи сюжети. Кой да е първи? Който и да е!
Кафето, избирането на филм, и няколко цигари останаха в миналото. Време е да изляза. Имам уговорена среща с адвокат Бачев. Надявам се в най- скоро време досието ми да бъде изчистено. Надявам се, че следващото ми отиване в съда ще е за хубаво. Имам нужда от свидетелство, на което да пише- НЕ ОСЪЖДАН - РЕАБИЛИТИРАН - .
Въздухът в кантората няма нищо общо с този отвън. Климатикът, високо на стената, оправдава ролята която му е отредена. Отговор все още няма. Притеснявам се, нищо не мога да направя. Каквото зависи от нас го бяхме сторили.
Показвам се на слънце, имам усещането, че градусите са скочили още. Тръгвам за дома си. Нямам автомобил, нямам дори шофьорска книжка. Нямам особен интерес към превозните средства. Но пък ми харесва да се возя. По центъра на града забелязвам много хора. Жени наблюдават малки деца, които играят в детска площадка. Предполагам своите наследници, внуци, или пък правнуци. Познавам някои от тях, но подминавам района.
Колата на баща ми е пред дома ни. Прибрали са се. Изкачвам се по стълбите, живеем на последен трети етаж. Къщата е голяма, под нас живеят родителите на майка. Чувам гласа на Катя, явно мъмреше малкия ми племенник. Пак беля е направил. Предполагам.
- Охоо.. Ивайло добре дошъл. - Без да ме погледне. Заета е, помага за обяда.
Една краставица очаква да застане под ножа, главата лук ще има същата съдба. Преди това парчета от домати падаха в голяма купа.
- Здравей. - Отвърнах.
Няма нужда от повече думи. Някой казва, че времето лекува. Възможно е, но аз не съм забравил онзи момент. Перфектно играе ролята на добрата съпруга. Някой ден ще я посъветвам да запише курс по актьорско майсторство. В голямата стая детето ме погледна, продължава да си играе. Реди някакъв пъзел. Странно, че не дойде при мен. Звука от телевизорът е намален, думите едва разбирам. Брат ми пише нещо на телефона си.
- Къде беше? - Тонът му не ми хареса.
Какво има? Какво е това посрещане?
- Мамооо...
Разплакан, малкия Коко побягна към кухнята.
Пъзелът е почти готов, с изключение на съвсем малко части за поставяне. Какво му е? Не вярвам, че един пъзел е способен да разплаче човек. Един миг и всичко рухва. Спортистите обичат да казват- ИМА ВЪРХОВЕ И СПАДОВЕ. СПОРТНАТА ЗЛОБА Е ПОЛЕЗНА.
- Ивайло искам да те питам нещо. Сериозен съм.
И отново неприятно усещане. Нещо мистериозно сякаш витае във въздуха. Не се съмнявам в думите, че е сериозен. Братя сме за Бога, кой може по- добре да го познава?! Макар по- малък с две години, той вече има семейство. По обясними причини аз изоставам.
- Кажи, какво има?
Сядам срещу него.
- Някой е писал глупости на Катя?! Да знаеш нещо?
- Защо трябва да знам?
Сигурен съм в едно. От снаха ми всичко може да се очаква. Но нека не бързам с обвинението.
- Мислим да отидем в полицията. Ще разберем АйПи адреса на компютъра. Мислехме, че това ще спре. От седмица ги получава, няма да чакаме повече. Още утре ще бъдем в районното.
Стефан се съмнява в мен. Не съм глупак, за да не го забележа. Нека да отидат, аз съм чист. Не питам за съдържанието на текстовете, не ме интересува. Нали аз съм виновен. Нали аз съм черната овца в семейството. Алкохолик, лъжец и престъпник.
- Ясно. - Отвърнах. - Каквото и да кажа ще бъде излишно.
- Вярвам на съпругата си. Татко и майка също.
Прибирам се в стаята.
Нормално е след като падне нощта, улиците да бъдат пусти. Жителите на Елхово сме свикнали с това. Изключвам последния ден от работната седмица, и първия ден от уикенда. Но тази вечер нито е Петък, нито пък Събота. Някъде чувам движещи се автомобили, може би по главната. Вървя без цел, опитвам се да не мисля за проблема. Но истината е, че това е невъзможно. Болката е голяма, както и тъгата. Най- близките ми нямат доверие. Храня се от техните пари, живея с тях, зависим съм от тях. За сега. Непосилно ще бъде ако снаха ми подлива вода. Възможно най- бързо трябва да си намеря работа. Да живея самостоятелно. Ще опитам в завода, където майка работи. Проблем ще е ако настояват за свидетелство от съда. Всякакви мисли ми се въртят в главата, без да усетя е станало полунощ. Да се прибирам ли? По- скоро не! Нямам желание да виждам Катя, или който и да било от семейството. Сигнала от телефона прекъсна мислите ми. Рени е, не съм в настроение за разговори, но на нея не искам да отказвам. Не съм изненадан, че ми звъни по това време.
Запознахме се в Стара Загора, на курс по- КОМПЮТЪРНА ГРАМОТНОСТ - . Малко след като излязох от пандиза. Разликата във възрастта не бе проблем, бързо станахме близки. Спокойно би могла да ми бъде майка, делят ни двадесет и четири години. Споделяхме си, излизахме заедно, редовно изпълнявах ролята на масажист. Харесваше ми новото предизвикателство. Използвах крем за тази цел, старателно минавах по цялото тяло. Без полови контакти. Претърпяла е развод преди седем години. Сега е в Бургас, там живее. Поддържаме връзка, по Интернет или мобилна.
- Ало.
- Здрасти Иви. Как си?
Обича така да ме нарича. Нямам нищо против.
- Благодаря мила, нищо ново. Добре съм. Обикалям из града.
Нямам желание да споделям за тревогите си. Поне не в момента.
- Намери ли си работa?
- Не, не, все още не. Но мисля да прегледам обявите в Интернет.
Сега разбирам, че скоро започва като администратор в нов хотел по южното черноморие. След още няколко минути в спомени от близкото минало, разговора приключва.
Представям си, че наемам стая в хотела където ще работи. Ще сме близо. Старите навици ще продължат.
Алооо... Слез на земята момче. Подобна връзка не е нормална.
Ама какво ми става, нима си нямам проблеми за решаване?!
Малко след пет и тридесет сутринта съм у дома. Близките ми спят, и по- добре. Сега ще поспя и аз, а след като се събудя... Тогава ще мисля.
НА СУТРИНТА:
Отварям очи. Съня ми е нарушен от нечий смях. Дисплея на телефона показва малко след осем часът. Изправям се в леглото, премахвам мокрия от пот чаршаф, и приближавам вратата. Опитвам се да разбера от какво е продиктуван този смях. Любопитен съм. Женски глас тихо говори, после смехът се повтори. Не успявам добре да чуя думите. Зная, че майка е на работа. Гласът принадлежи на снаха ми. Гости ли има? Познавам брат си, съмнявам се да е буден по това време. Освен ако не се налага, разбира се. Изведнъж настъпи тишина. Мобилната връзка приключи. Интересно начало на деня.
Лек полъх на вятър, усещането е приятно. На терасата съм, в компанията на топло кафе, цигара в ръка и лаптопа отсреща. Не седнах в голямата стая, нямам желание да съм близо до Катя. Поздрав за добър ден, но само толкова. Късите червени гащички са достатъчно впити, за да провокират въображението на всеки мъж. Черната тениска е голяма, предполагам, че е на брат ми. С кръстосани крака и поглед сведен към скъпия телефон. Пръстите на ръцете играят върху дисплея. Оставих в това положение красивата брюнетка. Предпочетох да бъда на открито. Една мисъл озари съзнанието ми. Макар, че не възлагам големи надежди за успех.
Фейсбук страницата се отвори, имам три лични съобщения и харесване на снимка. Отварям профила на Катя. Надявам се на следа от любовника, ако има такъв. Но нищо. Не откривам нищо необичайно. Дали онзи ден не бе просто чукане, и нищо повече? И после сбогом? Объркан съм. Дали не си въобразявам, че снаха ми е лошото момиче от романтичните трилъри? Или пък е точно толкова опасна?
Няма как да избягам от фактите. Твърде много въпроси без отговор.
Майкъл Дъглас се натиска с момичето от бара. Блондинката явно има опит в подобни свалки. Запознаха се преди броени минути, а вече отдадени един на друг.
Брат ми се показа, събудил се е.
- Добър ден. Какво гледаш?
- Добър ден брат. Пуснах си филм!
- След малко отиваме в полицията. Ще оставим Коко при теб, ако нямаш нищо против, естествено?
Как да имам, за Бога. Обичах племенника си.
- Няма проблем. Буден ли е вече?
- Да, Катя му прави закуска!
След малко Стефан влезе в банята.
Продължавам с гледането на филма. Той шофира бясно по тъмните улици на големия град. Блондинката до него се опитва да се свърже с деветстотин и единадесет. Черен мерцедес ги преследва.
© Евгени Все права защищены