На двайсет и една. Точно по този начин започвам. Точно сега си спомних защо не се съгласих с теб, макар че бях съгласна. В светлината на уличните лампи няма романтика сега. В светлината на уличните лампи имаше романтика, когато бяха бели. Сега са оранжеви. Бяла светлина и мокри павета. Нямам по-романтичен спомен от този. Не си спомням нищо друго от този момент. Само малкото пространство, което обхващаше погледа ми, забит в земята. Мокри от дъжда павета, огрени от светлината на уличната лампа и миризмата на строеж. Не помня кога. Да, тази светлина е по-романтична от лунната, защото последната отдавна се е изтъркала от много употреба. Ако сега мина покрай улична лампа с бяла светлина, едва ли ще я забележа. Последната лампа, която ми направи впечатление, беше тази по пътя към гробището, в което сега лежат останките от баба ми, на село. Тя се намира срещу последната къща, на най-високата точка от селото. Стои си там самотна откакто се помня. Разбира се, по черния път към гробището няма па ...