Тримата се отпуснаха в празния коридор събирайки сили. Ели се съвзе първа от преживения ужас и радостна от неочакваното спасение. Огледа внимателно двамата си спасители невярващо

      - Ама вие от къде се взехте? – попита тя – Толкова бях отчаяна, очаквах чудо и то се случи! Аааа , къде се дяна зъбастият ?? ... Беше ужасно!

      - Чудо ?? – измърмори Том – Малко ми е трудно да ти обясня. Тази дупка е чудесна за откачалките ......

      - Чакай, чакай , вече бяхме тука – го прекъсна Ани – Като начало – ‘Добре дошъл Том ... обратно!’ ... Имаме доста ограничено време за да се измъкнем, така че ... губят ти се двадесетина часа и изпусна Големия Екшън ... – тя го хвана за дрехата и го помъкна към познатата врата – Стори ми се, че беше открил път за нагоре ...

      Влязоха предпазливо – беше огромна кръгла зала, като отгоре се виждаше вечерното небе. Представляваше нещо като огромен комин, по ъглите бяха нахвърляни строителни инструменти, от едната страна имаше огромна земекопна машина, от другата имаше санитарни помещения ... това беше явно изоставена шахтата на строителите.

      - О, да! – Спомням си, че видях прикрепена към стената товарна асансьорна платформа и май изглежда беше читава. А, ето я ... има .. има .. мммм , хм , хм ... има ... малко е ръждясала ... – Том включи няколко контактора ... - Ооооо , работи ! ... Хайде дами, асансьорът няма да чака !

      Двете обаче се завтекоха към санитарните помещения и след малко се качиха на платформата, под учудения поглед на Том, държейки колкото бяха успяли да награбят, шишенца с течен сапун.

      - Интересно – насмешливо промърмори той

      Платформата със скърцане бавно се движеше нагоре, като подминаваше през всеки десетина метра площадки, на някои от които които започваха тунели. Изкачването изглеждаше мъчително безкрайно. Но ... това не трая дълго. Почти се бяха изкачили до средата, когато върху платформата се посипаха камъчета и от дъното се дочу тътен.

      - Том, спирай веднага! – се развика Ани.

      Том дочака докато платформата се изравни с поредната площадка и без каквато и да е подкана тримата скочиха на нея. Нямаше нищо, на десетина метра навътре се виждаха раздробени скали и пръст, вероятно от започнат и недовършен тунел. Скрити в нишата, тримата като хипнотизирани безмълвно наблюдаваха страховитото зрелище – отгоре падаха все по обемисти предмети, прах и грохот запълваха пространството. Една телефонна будка се сгромоляса върху платформата и отряза всякакъв път за ... където и да е ... Том беше почти напълно блокирал, ситуацията, в която бяха попаднали беше направо абсурдна и безизходна. И тъкмо беше измислил някаква шега за повдигане настроението на жените, когато изненадващо ги видя, как двете бяха застанали срещу него и му се смееха ....

      - R U OK? (*) – ги запита той сериозно, влагайки най искреното си удивление, което само единици разбираха ...’ Абе Вие наред ли сте ? ‘

      - Том, нека се нагледаме тук на спокойствие на представлението, ще повалят какви ли не шантави работи и после ще можем да продължим спокойно – рече Ани.

      - Последния път, преди, те видяхме да се прегръщаш с една пейка – добави Ели , - ама имам чудесна идея как да се позабавляваме докато премине! Като начало ще си поиграем – ще начертаем магически кръг върху земята против зли духове и твари ...

      Том гледаше Ели в недоумение как тя изливаше щедро едно шише с течен сапун, очертавайки кръг на земята около тях. После тя му помаха с ръка да дойде при нея ...

      - Готови сме ... Ела тук до мен , защото представлението ще започне скоро … ааа , чакай малко – просто още едно експериментче – Ели взе шишето и начерта неголям кръг и на стената ...

      И – представлението започна ... Местата, където беше полято със сапун започнаха на се покриват с тъмните гърбове на бръмбари, които бързо преставаха да се движат. Ели скочи и бързо дорисува кръгчето си на стената – добави две очички и широка дъга на уста, разтеглена в усмивка – получи се чудесно ‘смайли’, тъмно на бял фон. Скоро грохота от падащи предмети утихна и  ... и всичко започна да  се покрива с жива маса от движещи се бръмбари. Тримата се озоваха в спокойно кръгло островче, всичко наоколо се движеше и течеше като река. Том започна да схваща каква игра му се предлага, взе едно шише и започна сам да чертае ‘смайли’ върху мърдащата маса – получи му се много по – добре – тъмните линии бяха оградени от светли ‘ореоли’, след което започна артистичен спор между двамата чия картинка е по добра. Тя претендираше, че нейната рисунка е изчистена и семпла в детайлите, той възразяваше, че в неговата има чудесни бузки ... тя пък се заяждаше, че неговия смайлик бил пиянде с кръгове около очите. Те се полюбуваха на своите творения и не след дълго Ели се гушна в Том ..

      - Имам нужда точно от това – малко спокойствие и топла прегръдка ... след толкова време преживяно в ужасното подземие ... – промълви тя и затвори очи.

      Ани беше седнала настрани и си играеше с едно пухкаво куче – въпреки, че Шарик (**) си беше кибер куче, козинката му беше чудесна

----

(*) - R U OK? – модерен интернетен сленг, с няколко изядени букви и предназначен за бързо писане, произлизащо от  – ‘Are you Ok ?’ ... което по идея значи ‘ Здравейте, с какво мога да ви помогна’ ... на практика не означаващо нищо смислено, просто нещо като ‘Здрасти’ ,  но буквално се превежда като ... ‘Изглеждаш ми ужасно, Ти наред ли си ?’

(**)  Шарик https://otkrovenia.com/bg/proza/dupkata-pr-11-neshtotyrsachyt