На всеки се случва. Предполагам. Идва понякога един такъв момент, в който ми се иска да подредя живота си. Да го събера. Като се огледам, виждам толкова много разпилени частици. Парчета живот. Разхвърляни в годините. Възможно ли е да бъдат степенувани, номерирани, картотекирани? Едва ли. Но понякога ми се иска. Ето, тук намирам усмивките си. Толкова различни и толкова пъстро щастливи. Усмивката, когато получавам така желаната китара от мнителните ми родители. Не че не биха ми взели всичко, което искам, но разполагайки с ограничен семеен бюджет, им е трудно да преценят дали не задоволяват само временен каприз. Няма да ги разочаровам! Тази усмивка наистина си струва. Това пък е усмивката, родена от известието, че съм приет за студент. Една такава, възторжена, невярваща. Намирам и една смутена усмивка. Да, тя е в ритуалната зала. Сключвам брак. За първи път. О-о, а каква гордост струи пък от тази! Това е незабравимата усмивка от вестта, че имам син. Направо е победоносна! Е, има и такива, като тази. Тихи, като топла есен. Усмивката от половинвековния юбилей. Усмивки с приятели. Усмивки с роднини. Усмивки...
  Сълзите ми. И те са пръснати. Сълзи от болка. Сълзи от раздяла. Сълзи от щастие. Повечето от тях скрити и непоказвани. Ами, да! Мъжка същност. Сълзи, претворени в стихове, в песни. Но-о, нали мъжете никога не плачат?!
  Късчета разхвърляни успехи. Парченца разочарования. Пъстроцветни частици радост. Многобройни зрънца от постигнати и изоставени желания. Разсеяни като конфети надежди...
  Събирам ги. Събирам живота си. Започвам да го подреждам. Като пъзел. Не ми е за пръв път. Но все не довършвам. Все нещо липсва. И сега е така. Остава някаква дупка в пъзела. Какво ли толкоз ми липсва? Ами, да! Не може да е друго! Това са мечтите ми. Те на са свършили. Има и сбъднати. Но има много, които все още гоня. И няма да се откажа. Те са си мои. Само мои. И защо ми е да подреждам? Не! Който иска, да реди тоя пъзел. Аз имам още много неща да гоня, да постигам, да пропускам. Рано е за подреждане! Късно е да оправям стари грешки! Време е да продължа...