28 авг. 2012 г., 19:35

Дупка в пъзела

1.3K 0 4
1 мин за четене

                       


  На всеки се случва. Предполагам. Идва понякога един такъв момент, в който ми се иска да подредя живота си. Да го събера. Като се огледам, виждам толкова много разпилени частици. Парчета живот. Разхвърляни в годините. Възможно ли е да бъдат степенувани, номерирани, картотекирани? Едва ли. Но понякога ми се иска. Ето, тук намирам усмивките си. Толкова различни и толкова пъстро щастливи. Усмивката, когато получавам така желаната китара от мнителните ми родители. Не че не биха ми взели всичко, което искам, но разполагайки с ограничен семеен бюджет, им е трудно да преценят дали не задоволяват само временен каприз. Няма да ги разочаровам! Тази усмивка наистина си струва. Това пък е усмивката, родена от известието, че съм приет за студент. Една такава, възторжена, невярваща. Намирам и една смутена усмивка. Да, тя е в ритуалната зала. Сключвам брак. За първи път. О-о, а каква гордост струи пък от тази! Това е незабравимата усмивка от вестта, че имам син. Направо е победоносна! Е, има и такива, като тази. Тихи, като топла есен. Усмивката от половинвековния юбилей. Усмивки с приятели. Усмивки с роднини. Усмивки...
  Сълзите ми. И те са пръснати. Сълзи от болка. Сълзи от раздяла. Сълзи от щастие. Повечето от тях скрити и непоказвани. Ами, да! Мъжка същност. Сълзи, претворени в стихове, в песни. Но-о, нали мъжете никога не плачат?!
  Късчета разхвърляни успехи. Парченца разочарования. Пъстроцветни частици радост. Многобройни зрънца от постигнати и изоставени желания. Разсеяни като конфети надежди...
  Събирам ги. Събирам живота си. Започвам да го подреждам. Като пъзел. Не ми е за пръв път. Но все не довършвам. Все нещо липсва. И сега е така. Остава някаква дупка в пъзела. Какво ли толкоз ми липсва? Ами, да! Не може да е друго! Това са мечтите ми. Те на са свършили. Има и сбъднати. Но има много, които все още гоня. И няма да се откажа. Те са си мои. Само мои. И защо ми е да подреждам? Не! Който иска, да реди тоя пъзел. Аз имам още много неща да гоня, да постигам, да пропускам. Рано е за подреждане! Късно е да оправям стари грешки! Време е да продължа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • да...размисли, които вълнуват...
    и някак лирично и топло написани докосват
    душата... прочетох с удоволствие..
  • Радвам се, че ви хареса! Благодаря за вниманието!
  • Докосващ разказ..., парчета - усмивки, сълзи, разочарования, мечти...!!!
  • Хареса ми!И аз мисля ,че Ви е рано за подреждане...Следвайте мечтите си!

Выбор редактора

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...