Косите ни се изправиха и всичките не знаехме къде да се денем. Къде ли не търсехме, нейните следи завършваха до неоправения й креват. Всъщност – не съвсем, липсваха й няколко дрешки и едни сандалки, явно през нощта се беше обляка набързо и излязла навън. Градинарите, .. тоест охранителите също не бяха чули нищо. Накрая, щем не щем, се обадихме на Боса. От краткия ни разговор, той не изглеждаше много очуден, но доста загрижен. Спомена някакви мафиоти, конкуренти на UABBPS, пластичната хирургия към която се беше обърнал. Предположението му беше, че са я отмъкнали за да изследват техниката на модификации, не било за откуп или нещо друго. Бил вече пуснал детективи по следите им.
Кисело беше. Чудехме се какво да правиме, а и не беше ясно дали вече не сме уволнени. Направо изумясвахме. Боб накрая махна с ръка и замина да си кара такси, което беше детската му мечта и любимо занятие. Все пак чакахме нещо да се случи чудо .. когато ..
......
Първоначално не разбрах какво стана, но се появи Шури ...