25 февр. 2010 г., 22:08

Душа 

  Проза » Письма
941 0 0

Душа

Когато се огледам и не се видя... Чувам ли онуй птиче, което радва сърцето ми?Казват му "чичопей" при нас.

Вече ме вика, само това ли очаквам? Каква е таз песен, птиче, чувствам смях и сълзи, близо съм до някой. Кой ли е той?

Наистина понякога се разделям на две - милата и лошата. Докато не чуя тази песен.

Едновременно и да видя облаците. Казват "ти си без криле", а не махнали небето... Хайде да се надсмеем над самите нас, над нашия страх от неуспех и неразбиране с другите.

Обичам, без да искам да ми се връща.

Живея, значи чувствам! Обичам да мисля, как да живея!

Докато мисля как да говоря с другите, денят минал. Сънувам реалността и на сутринта пак обичам.

Помогнете ми - останах без душа!

© Веселка Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??