Докато чакаше да дойде командира на селската стража, Грен седеше на скамейката в килията си и обмисляше внимателно лъжливия разказ за миналото си, който щеше да даде за пред Толбърн и другите ако се наложеше. Беше му трудно да сглоби добъра лъжа заради оскъдната  информация, която имаше  за света в който бе попаднал едва снощи. Таласъма се беше затътрил в най-далечния от воина ъгъл с вързаните си ръце и крака и се гърчеше и виеше. Силният шум вече дразнеше и Грен. Толбърн си мънкаше нещо, седнал на масата със запушени уши и изглеждаше много изнервен, а другият страж който бе отключил килията по-рано, беше излязъл по заръка на управника за да извести хората от селото какво е станало.

Не минаха и няколко минути и от горния етаж се чу хлопване на врата и от стълбите започна да се разнася силно ритмично потропване и стъпки. След малко от към стъпалата се появи същество, което Грен не бе виждал преди. Създанието беше с дебел, огромен корем, зурла и бивни подобни на глиган и с дълбок белег на лицето около лявото око. Ръцете му бяха големи и яки и целите покрити с гъста четина и белези, а единият му крак липсваше. На мястото му имаше дървена протеза, която потропваше, когато създанието стъпваше с нея. Носеше лека кожена броня, която изглеждаше все едно ще се пръсне по шевовете, а на гърба си имаше късо зелено наметало . Грен разпозна стар войн, ветеран и веднага разбра че това е Брънт, командира на стражата. След него вървеше и Гравин.

-Толбъъъърн, малък хитрецоооо! – подвикна закачливо Брънт, след което с живо любопитство огледа цялата ситуация около себе си. – Най-накрая нещо интересно да стане в това пусто село!

Командира хвърли бърз поглед на Грен, след което пак се обърна към управника.

-Мойто момче, Гравин ми разказа, как си подредил госта си! Много любезно, наистина много…хи-хи-хи-хи… - изхили се командира с грухтене.

Брънт искрено се забавляваше, докато таласъма получи нов пристъп на ужас при вида на командира и нададе поредния си жален вой. Толбърн, който беше махнал ръце от ушите си за да чува какво се говори,  се намръщи раздразнен.

-Как ще се чуваме от сладкия ви приятел-таласъм? Чувам че от снощи го водите по разходки да разгледа забележителностите на Ивънуел и околията… хи-хи-хи-хи… А ти момче? – обърна се Брънт към затворения в килията войн. – Тъй силно да искате да се срещнете с мене? Ето ме! Пред вас в цялата си прелест! Хи-хи-хи-хи!

Грен  загледа командира в очите и стана от скамейката. Приближи се до таласъма, хвана го за главата и я удари силно в каменната стена на килията, като не сваляше очи от Брънт през цялото време. Злощастното същество изгуби съзнание за кой ли вече път и се отпусна на пода безжизнено.

-Ха-ха-ха-ха-хаааааааа! – изрева от удоволствие Брънт. – Брей , брей! Имаме си войн тук, мистър Толбърн!

-Внимавайте с него мистър Брънт! –каза управника притеснено. – Наистина е силен!

- Дааа… Е хубаво ,момчето ми, хубаво..! Сега като настана блажена тишина кажи ми какво тревожи главицата ти толкова че да юркаш цяло село да се видиш с мене! – ухили му се старият воин.

-Някъде в гората се събира огромна армия от таласъми да нападне Ивънуел. Може би и другите села в околността. – каза сериозно Грен докато гледаше командира право в очите.

Беше очаквал нов пристъп на смях и подигравки, но Брънт го загледа сериозно в очите и след малко рече:

-Слушай момко… Таласъмите не се събират на огромни армии, за да нападат села. Хм! Твърде малоумни са да се организират! Живеят на групи от по десетина, хубавеца и ловуват в горите. Мислиш се за голям войн, тъй ли да разбирам? Понабил си няколко таласъма и си се помислил за велик! И сега ми дрънкаш врели некипели, които си чул от онази откачена бабичка в колибата й. Великата врачка Маггана с нейните дрънканици и поверия, че пуф … света ще свърши. хи-хи-хи-хи…

Грен не трепна и за миг и продължи да гледа командира в очите.

-Някой организира таласъмите, някой ги командва и те изпълняват неговата воля. – каза Грен.

-Никой не знае да говори с таласъми на техния език, момче! Само малоумни таласъми могат да говорят с други малоумни таласъми! Искаш да ми кажеш че някой от тях е рязко поумнял, тъй ли? Мозъка му е еволюирал и сега предвожда страшна армия ,която ще ни погуби до един! Започваш да ме ядосваш с тия глупости и скоро…

-Сър!-обади се Гравин. –Позволете ми да се намеся за момент! Идват все повече истории за нападнати и отвлечени от таласъми хора и каруци от около месец насам… Някои дори твърдят че зверчетата отмъкват скъпоценности и дори книги и ръкописи! Никога не са го правили преди, сър!  Винаги са си стояли в гората и са нападали само ако ги обезпокоят! Нетипично е… и се чува че са забелязвани по-големи групи от тридесет и нагоре от негодниците да бродят из горите…

-Стига, Гравин! –викна командира му, но изглеждаше леко обезпокоен и замислен. – Не ми казвай че вярваш на тези врели некипели ,момчето ми… Това е невъзможно… невъзможно, казвам ви…

-Може да бъде проверено! – каза Грен уверено.

-Тъй било то! –подразни се Брънт. – Като си си загубил паметта сигурно си забравил и колко е голяма гората, а момче? Имам двадесет и три човека които командвам! Добри войни и мои приятели! Да ги пратя да обикалят из гората, всеки в различна посока с меч в ръка и да оставя Ивънуел да го пазят бабите с внуците си ,а?

-Трябва ви добър скаут и таласъма. Ако планът ми сработи ще може този скаут да се увери с очите си дали има такава армия или не. – каза Грен с хитър поглед.

-Неее…-промърмори тихо Брънт. – Не може да си сериозен, момче! Неее… - командира се замисли усмихнат и после рече: -Сигурно ще ме помолиш ти да си този скаут, нали?

Грен усети че стария войн се е сетил за плана му.

-Щях! Но ме заключихте и е повече от ясно, че ми нямате доверие. Бих тръгнал веднага с най-добри ви скаут ако отворите килията.

Брънт и Гравин се спогледаха и после командира рече на затворника си:

-Не момко, не! Няма да я бъде тая!

Толбърн се беше ококорил на стола си отзад и попиваше всяка дума. Сега когато бяха спрели да говорят и само се гледаха взаимно той реши да се намеси.

-Какво ще прави с таласъма, скаута на Ивънуел? – попита управника изгарящ от любопитство.

-Ще го заведе дълбоко в гората тази нощ и ще го върже за дърво там. Ще пореже кракът му за да надушат събратята му кръвта и да дойдат да му помогнат, привлечени от неговия вой! Видях таласъмите в гората снощи! Грижа ги е за събратята им! Те ще го отвържат и разпитат. Той сигурно ще им каже всичко каквото е видял и те ще помислят че са го вързали и оставили да го разкъсат дивите животни. После ще претърсят района за да се опитат да намерят виновниците, но умелият скаут ще може да се прикрие и след това да ги проследи. – разказа колкото кратко и ясно можа Грен плана си.

-Аз ще го направя! – обади се Гравин веднага. –Аз ще успея да го направя!

-Я да мълчиш ,момче! Няма да те пусна да обикаляш из гората нощем да ми гониш таласъми!-ревна Брънт.

-Ще ида с мистър Грен, тогава! – настоя ентосиезирано Гравин. – Той нищо не е сторил никому и изглежда като опитен воин! По закон дори нямаме право да го държим заключен и …

-Мълчи момче! Мълчи казвам ти! От малък си такъв,с тази твоя вечна жажда за приключения… ще си изпатиш лошо накрая… за стотен път ти казвам… Кога ще се научиш да кротуваш?

Толбърн имаше такава физиономия, че Грен очакваше да заподскача от любопитство. После рече доста притеснен:

-Ама как така, господа? !Не може и дума да става да пуснем този мъж! Ние дори не знаем от къде идва и как и за какво се озова при нас… -Толбърн, явно бе уплашен от идеята какво може да му се случи ако пуснат Грен от килията.

-Имам отвара!-рече Грен и им показа малката стъкленица в джоба си. – Маггана обеща че паметта ми ще се върне щом я изпия! Каза че съм покосен от някаква магия за забрава! Щом си спомня кой съм, ще ви разкажа всичко което разбера!– излъга война и разклати малкото шишенце с лека невинна усмивка.

-Ето!-рече Гравин.-Командире, моля ви! Просто ми дайте прокления таласъм! Плана е добър! Знаете как мога да се крия добре с перата си! Един боец по-малко не е фатален за охраната на селото. Ще се върна призори и ще знаем има ли такава армия или не!

-Ах, Гравин… ти си най-добрия ми войн и скаут момче и се знаем отдавна, но как да те пусна… - мърмореше Брънт.

- Трябва да ме пуснете, сър! Просто трябва! –отвърна смелото момче и загледа с увереност командира си със зорките си очи.

-Добре! – отсече накрая Брънт. – Тръгваш с таласъма щом се мръкне и имай късмет да те няма призори!

-Слушам , сър! – отвърна гордо птицевидният войн и излезе превъзбуден от стаята на управлението.

-Ако нещо  се случи с моето момче, с теб ще се разправяме както ние си знаем…- пошушна Брънт заплашително на своя затворник. – Тази нощ оставаш заключен при мен и ще изпиеш проклетата отвара!