Докато чакаше да дойде командира на селската стража, Грен седеше на скамейката в килията си и обмисляше внимателно лъжливия разказ за миналото си, който щеше да даде за пред Толбърн и другите ако се наложеше. Беше му трудно да сглоби добъра лъжа заради оскъдната информация, която имаше за света в който бе попаднал едва снощи. Таласъма се беше затътрил в най-далечния от воина ъгъл с вързаните си ръце и крака и се гърчеше и виеше. Силният шум вече дразнеше и Грен. Толбърн си мънкаше нещо, седнал на масата със запушени уши и изглеждаше много изнервен, а другият страж който бе отключил килията по-рано, беше излязъл по заръка на управника за да извести хората от селото какво е станало.
Не минаха и няколко минути и от горния етаж се чу хлопване на врата и от стълбите започна да се разнася силно ритмично потропване и стъпки. След малко от към стъпалата се появи същество, което Грен не бе виждал преди. Създанието беше с дебел, огромен корем, зурла и бивни подобни на глиган и с дълбок белег на ...