Грен изчака търпеливо Корнел да се отдалечи достатъчно и щом го видя как влиза, със спокойна походка, сред шатрите на своите хора , приклекна леко и тръгна бързо към пълзящите към лагера им, вражески воини. За негово щастие, на тях им трябваха около десетина секунди, за да осъзнаят , че са ги изиграли и избраният воин бе вече близо до първите им редици. В миг мъжете от Коалицията наскачаха от земята, някои от тях с разярени викове. Грен видя, как повечето от вражеските войници извадиха оръжията си от техните ножници и хукнаха напред към него. Доста от остриетата сияеха силно в тъмнината на нощта. “По дяволите!” - прокле мъжът наум. Беше се надявал, че ще може да убие достатъчно от тях , както бе направил веднъж преди, край реката на Толхаус с Гравин , заради жилавата си, защитна кожа, но този път враговете, сякаш бяха добре подготвени, с омагьосани мечове и копия. В миг две стрели със светещи върхове литнаха към него , но той скочи бързо в страни и само чу как те профучаха близо до ляв ...