Душа на Воин - книга трета (Глава двадесет и осма) 28

Грен и Лиза бяха седнали на земята в широката шатра на младия ловец Рикен и бавно се съвземаха от ефектите на мощната отвара-опиат. Избраният воин все още се чувстваше доста замаян, с отпуснати мускули и лек световъртеж. Голямата палатка от кожа и плат  бе доста задимена и задушна и след миг магьосницата рече на своя любим, с леко отнесен, разфокусиран поглед:

-- Скъпи... ще можеш ли да станеш и да отвориш предния и задния вход , за да глътнем малко чист въздух? Все още съм много замаяна и не знам дали ще мога да го направя аз...

— Да! -- отвърна мъжът. -- Ще опитам да стана! Чакай...

След кратко колебание Грен се надигна с ръце и се изправи. Главата рязко го завъртя и той залитна и почти падна обратно на земята. Воинът вдигна леко ръце за повече баланс и се насочи към предния вход на палатката им. След пет-шест неуверени крачки, на омекналите му крака, той стигна до платнището на предния вход и го вдигна с треперещи ръце. Излезе отвън и си пое дълбоко въздух няколко пъти. Това веднага му помогна и сякаш прилив на кислород и свежест  стигнаха до главата му , която бързо започна да се прояснява, а умът му да се избистря.

Воинът  огледа на бързо обстановката отвън. Беше ранна утрин и слънцето тъкмо се издигаше над джунглата, с огромните си дървета, в далечината. Земята и тревата край него бяха влажни и росни и приятен аромат на свежест пропиваше въздуха. Някои от съседите им вече бяха будни и палеха огньове, пред своите скромни домове и се подготвяха за новия ден. Същества вървяха и по пътя между многото , палатки , шатри и колиби и се насочваха към центъра на града, всеки поел към своята работа и задължения. Грен поостана още малко отвън за да разгледа по-обстойно квартала на Рикен, както и за да се надиша с чист въздух. След минута той вдигна ръце над главата си и се протегна и прозина широко, а после влезе обратно вътре при своята любима.

Лиза бе още седнала на земята , но чистия въздух , който бе влязъл й даваше по-свеж и трезвен вид.  Избраният боец отиде до нея и й подаде ръка с тънка усмивка , за да улесни ставането й. Тя се хвана и стана от пода, а приятелят й я подържа за кръста няколко секунди за да се увери че е добре и че няма да падне и да се удари. После рече:

— Миличка, иди отпред за да се освежиш! Гледката на утринния Джак-ран също си заслужава!

— Добре! - отвърна тя с мил поглед и тръгна да излиза отвън. -- Ще поговорим след малко за чутото от Рагиел , ако искаш? Трябва бързо да решим какво ще правим сега, щом знаем повече за Вор!

— Така да бъде! -- отвърна избраният воин и се насочи към задния вход за да отвори и него. Докато мъжът вървеше бавно към задната част от палатката , започна ясно да си припомня какво беше станало снощи , с многото нова информация , макар и малко неясна и непълна. Той достигна задния вход , вдигна платнището  там и тъкмо реши да иде при Лиза , за да се порадват заедно на красивата утрин, когато почти настъпа нещо дълго и черно пред входа отзад. Грен погледна към земята и с потрес видя там две  дълги , дебели, черни змии, замръзнали на място , напълно вцепенени. “Какво по дяволите...” - помисли си мъжът. “Какво по дяволите...”.  Шокираното съзнание на воина не можа веднага да асимилира, това което виждаше. Не бе възможно!

-- Лизаааааа! -- викна воинът на своята приятелка. -- Лизаааа! Ела бързо!

След няколко мига магьосницата влезе в шатрата с тревожно и изненадано изражение и погледна любимия си в очите с неразбиране. Грен посочи земята и жената погледна бързо натам , като изненада и ужас се изписаха по лицето й. Тя прекоси палатката с бърза, скована крачка и застана до воина, гледаща невярващо към влечугите до тях. След няколко секунди клекна бавно  за да ги огледа по-добре. Мъжът също коленичи до нея, все още силно , неприятно изненадан и зачака...

— “Черни отровници”... Изключително редки змии! - започна да говори Лиза с леко разтреперан глас..--  Рядкост са в джунглите, изключително отровни, смъртоносни и агресивни влечуги... Защитната магия, която направих снощи ги е спряла, затова са сковани и неподвижни! Грен... някой се е опитал да ни убие, докато сме били в безсъзнание през нощта! Чак не ми се вярва , но  друг отговор нямам... Ще ги проверя за магии и заклинания ! Почакай!

Докато стоеше клекнала над черните отровници Лиза прокара ръка по тях няколко пъти със затворени очи. Явно търсеше някаква магична следа или остатък от заклинание по телата на змиите. Жената въздъхна и след малко продължи:

— Нищо ! Не са омагьосвани... не разбирам... някой просто ги е пуснал , но как ги е накарал да се опитат да влязат в палатката и да ни нападнат ?  Не мога да разбера...

— Мила... само ние четиримата, с Рикен и Калийн знаехме за  плана и отварата! Не може да са те ! Изключено е да са те! Няма как... -- рече Грен замислен и адски притеснен.

— И на мен не ми се иска дори да си го помисля и да го допускам като възможност! Трябва много да внимаваме и да разберем какво става! Ти за всеки случай ще прочетеш обстойно мислите им щом ги видим отново и ще знаем , че не са ни предали! Сигурна съм че не са ... сигурна съм... - каза магьосницата и мъжът до нея усети по тона й колко е разстроена.

— Ще прочета мислите и спомените им веднага щом се срещнем пак! Мисля , че трябва да запазим това в тайна... Мисля че не трябва да казваме на никого, че някой се  опитва да ни отстрани, поне за сега! Позволи ми да се отърва от отровниците! Трябва да обсъдим всичко много внимателно и да решим какво да правим!

— Остави на мен да се погрижа за змиите! -- отвърна красавицата. -- Прав си! Няма да казваме на никого за това още и ще си отваряме очите и ушите на четири от тук нататък!

Докато беше клекнала над вкочанените змии Лиза започна да прави кръгообразни движения с едната си ръка над тях и след няколко мига те започнаха да се превръщат в черен дим и да изчезват, изпарявайки се във въздуха. След малко вече ги нямаше.

Двамата влюбени се върнаха в палатката и седнаха на една маса, един срещу друг, с вперени тревожни погледи.  Грен не знаеше откъде да започне разговор, а мисълта младите им тъмнокожи приятели да са ги предали не му даваше покой...

Минаха няколко минути на мълчание и размисъл , когато платнището на предния вход се вдигна и влезе Рикен с широка усмивка и радост изписана по лицето. Когато обаче видя физиономийте на своите приятели момчето бързо разбра че нещо не е наред и попита:

-- Какво е станало, сир? Милейди? Всичко наред ли е ? Рикен дойде да ви каже че командир Корнел и мистър Дък се върнаха успешно от мисията си! Ранените ни ловци са спасени и в безопасност!  Тази вечер ще има съвет и ще ви представят на вожда ни Рал-ат! Нещо не е наред ли? Не проработи ли отварата , мис?

Грен загледа с болезнено съмнение към Рикен. Концентрирано проникна в мислите и спомените на невръстния ловец, с огромната надежда да не види нищо съмнително там...