Вече няколко минути Грен стоеше, яхнал коня си, леко объркан и не напълно сигурен какво да прави. За пръв път се караха сериозно с Лиза... Бяха спорили, разбира се и не винаги споделяха едно мнение, но сега воинът бе наранил чувствата й. Младата магьосница бе изчезнала на някъде, със своята нова, тъмнокожа приятелка  и партньорът й се притесняваше.

-Ще помогнете ли ,господарю Грен? - попита го  висок мъж от джунглите, който разтоварваше една от каруците в близост, заедно с няколко свои другари.

- Разбира се , разбира се ... -отвърна избраният воин разсеяно, докато още се оглеждаше за любимата си и после бързо скочи от коня да помогне.

Мъжете до него работеха с радост в лицата и с доволни усмивки и след малко подеха някаква весела, мелодична песен на странен език , който Грен не разбираше. Щом разтовариха каруцата, поискаха помощ и за разпъването на няколко шатри и воинът , незнаещ какво друго да прави или къде да иде, се съгласи и продължи да работи с тях. След половин час мъжете приключиха със задълженията си и единият от тях рече:

-Хайде! Време е да хапнем! Господарю Грен, елате да вечеряте с нас! Настояваме! Ще ви опечем от най-хубавото тервово месо, за оказаната помощ!

-Добре ! - отвърна воинът и пак се заоглежда , но без успех, да забележи любимата си. После тръгна след другарите си към центъра на лагера.

Мъжете стигнаха до доста голям  огън в средата на бивака им, около който имаше към двадесетина човека. Те говореха високо, смееха се задружно и приготвяха храна. Грен се огледа за Корнел, за обещания разговор , но командирът още го нямаше, сред събралия се народ. За сметка на това обаче забеляза мистър Дък, седнал на земята, с превързания си крак, да говори оживено с няколко други тъмнокожи мъже. Ловецът също го забеляза,  как се приближава и му метна и рече високо:

-Господарю Грен, господарю Грен! Елате! Елате, Дък ще ви направи пържола! Рикен, момче, дай едно парче!

Воинът му се усмихна в отговор и седна до него на тревата.

-Изглеждате ми малко посърнал, сър! Казаха ми няколко човека , че сте се поздърпали с мис Лиза... - рече му направо ловеца и го загледа изпитателно в лицето.

Грен го изгледа с   изненада, понеже не бе свикнал с такава директност, но реши да не бърза да се обижда... Пък и Корнел сякаш се бе опитал да го предупреди, че нещо такова бе на път да се случи. След няколко секунди му рече с твърдост в гласа:

-Така е! Но мисля, че това е личен въпрос , между мен и мис Лиза!

- Хе-хе-хе-хе! Че какво му е толкова личното, сър? Кой мъж не се е карал с жена си? Ха-ха-ха! Тука има ли такива? Да вдигнат ръка, моля! - ухили се Дък и много от ловците се закискаха весело. - Май , няма ! Има само такива, които още не са  усетили, какво бреме и каква радост са жените! Скоро Рикен, скоро ще дойде и твоето време ,  не се тревожи! - обърна се той към едно младо момче , което изглеждаше на шестнадесет- седемнадесет години. - Ако слушаш стария Дък, момите ще те гонят и ще се бият за вниманието ти! Хе-хе-хе! Какво стана с вашата любима? Кажете мистър Грен, няма защо да се стеснявате! Тука всички ще ви разберем!

-Неволно нараних чувствата й! Исках да съм искрен с нея за всичко и й споделих нещо, което я огорчи! - отвърна воинът, защото знаеше че няма да го оставят на мира и щеше да стане по- зле, ако продължаваше да крие и да не споделя проблема си.  

-Ахаааа.... И друга жена е намесена, значи! Щом ревнува, значи ви обича и не ще да ви дели! Ще й мине бързо! Проблемът е малък! Продължавайте да й показвате любовта си, дори и да се цупи и сърди и тя ще разбере, че наистина само нея обичате и че не искате други жени! Дък разбира, сър! Дък бе женен осемнадесет години, докато епидемията не ми ги отне... Моята голяма любов и дъщеря ми... Лечителите не можаха да ги спасят от страшната треска! - каза ловецът и една сълза се търкулна по бузата му. - Но Дък знае, че боговете грешки не правят ! Душите им безсмъртни, са намерили покой и гледат Дък от нейде и му дават сили и го пазят.

- Съжалявам! Съжалявам за семейството ти! -рече му Грен със съчувствие.

-И аз сир, и аз... Спомням си ги всеки ден и всеки ден боли, но Дък продължава да живее! Още имам работа в джунглите, явно! Още боговете не са приключили с мене!  Въпреки, че онзи терв беше решил друго ! Ха-ха-ха-ха! -ревна да се смее ловецът и много други викнаха с него.

Грен забеляза с крайчеца на окото си, че младият ловец Рикен не сваляше очи от него, очи пълни с любопитство и възхита.

-Как си, момко? - попита го воинът. - Хапна ли добре?

-Да ,сир! Тъй вярно ,сир! - каза радостното момче и продължи да го зяпа.

-Малкият Рикен силно ви се възхищава ,сир! - рече Дък с усмивка. - Би си жертвал едната ръка да чуе как сте убили трите, огромни великана при битката за Спелтън! То и ние не бихме отказали да ни разкажете! - много от мъжете се засмяха пак , но всички гледаха Грен с възхищение , надежда и очакване.

- Историята е дълга и трудна за вярване, господа! Просто мога да ви кажа, че обстоятелствата се подредиха така, че получих голяма, нечовешка, физическа сила и имам отлична бойна подготовка и опит от десетки войни и големи сражения. А и Лиза омагьоса за мен един огромен меч, за две ръце!  Великаните нямаха големи шансове! - довърши Грен със широка усмивка и тълпата ревна в оглушителен смях и възгласи. После Дък поде пак весело:

-Виждаш ли Рикен, момчето ми? Нашият приятел и велик воин, не трепва да се изправи пред три разярени великана-зомбита, а се тревожи и страхува за чувствата на своята любима,  все едно до смърт ще го измъчват! Внимавай като си избираш невеста, млади ловецо! Много внимавай! - всички отново ревнаха да се смеят високо и Грен в това число. Корнел се бе приближил до  събралите се, свои подчинени и кимаше на много от тях и ги потупваше по раменете. Като видя избраният воин да се смее и забавлява с племето , той засия от радост и отиде да си вземе месо и вино. На Грен доста му бе поолекнало и чакаше с нетърпение , слабичкият, прегърбен командир да се нахрани, за да могат да говорят.