Душа на Воин - книга трета (Глава Тридесет и Първа) 31

--------------------------
Този път текстът не е редактиран, за съжаление! Все пак... приятно четене на всеки, проявил интерес! 

--------------------------

 

Грен се изправи бавно от земята, все още с бележката в ръка и погледна ужасен към Лиза. Тя се беше втренчила в него с невярващ поглед и очите й веднага се насълзиха. След няколко секунди пълна тишина, които се сториха като цяла вечност на избрания воин, магьосницата рече твърдо:

— Прочети я пак! 

— Не ! Защо... – продума мъжът тихо. — Защо да я четем отново? На мен ми е напълно ясна ситуацията...

— Не ти е ясна, Грен! Прочети ми я отново ! – каза уверено любимата му.

Воинът въздъхна подразнен, но изпълни заръката, макар и със силно нежелание:

-- “Калийн крещи под ножа на Бийхан... Калийн крещи за вашата помощ! Ако убивате моите птички, ще накълцам вашата Калийн!” – изрицитира той отново, с глас пълен с отвращение и се загледа в земята.

— “Моите птички” ... – рече замислено красивата жена. — Дали е възможно....

— Кое дали е възможно, Лизи? Този проклет изверг Бийхан, който и да е той... иска да ни държи под постоянно наблюдение! Ако убием негова птичка ще... казва, че ще убие Калийн... по-ужасен начин... и аз не се съмнявам в тази заплаха!

— Грен, аз също мога да използвам птичка по такъв начин, знаеш това добре...– започна магьосницата. — Не мога обаче да раздвоя или разтроя съзнанието си и да гледам през няколко от тях едновременно! Това не е възможно! Не е... Не се хваля, но щом аз не мога , никой друг  не би могъл! Не съм срещала по-добър маг от мен самата в този свят и не съм и намирала информация някога да е имало такъв! Ако разбирам правилно бележката, той може да го прави! “Моите птички”... – продължаваше да разсъждава на глас Лиза. — И друго... Не е лесно да се омагьоса птичка-наблюдател, скъпи! Дори една! Трябва да си опитен във вълшебството и да спечелиш доверието на животното, а това отнема доста време. Инак то няма да се подчини и да изпълнява твоите желания! Освен това, самата магия изморява ума и то страшно силно и бързо! Опитен маг ще издържи да наблюдава около час, а аз не повече от три, може би четири часа... Когато гледах проклетия Щърм при обсадата на Толхаус, едвам устисках до момента, в който ми стана ясно че градът ще падне ! Не мисля че си имаме работа с магьосник, Грен! По змиите също нямаше следи от магия, мили... дори прашинка... Убедена съм че и мъртвата птичка в краката ти е чиста от заклинания!

— Как го прави тогава? Как ни е гледал и подслушвал толкова време? — попита озадачен воинът.

— Не знам... — продължаваше да се чуди Лиза с отнесен поглед.

В миг нещо дребно и синкаво прехвръкна между тях няколко пъти и след малко кацна на същия покрив, на  който бе и предният “вестител” с бележката. Двамата погледнаха с изненада натам и видяха идентична на предната птичка, с издутата си петнисто-червена гушка , да ги гледа вторачено без да помръдва и мъничко дори. Косъмчетата по врата на Грен настръхнаха, докато гледаше в очите на неподвижното пернато и той веднага си помисли с нарастващ гняв: “Пробва ни! Проклетият изверг ни пробва!” После воинът се обърна рязко , хвана Лиза за ръката и я поведе към кобилата им. Докато вървеше бързо и тежко към Га-ал, мъжът с яд прибра страховитата бележка за Калийн, с която ги изнудваше Бийхан, под дрехата си, а малкият пернат вестител хвръкна след тях и кацна в близост, готов да следи всяка тяхна стъпка или дума. Двамата яхнаха коня си и веднага препуснаха бързо и мълчаливо към свещеното дърво за церемонията, като от време на време си хвърляха по някой многозначителен  поглед. Над тях малката синя птичка пърхаше с криле, следвайки ги неотлъчно...

След около пет минути на скоростна езда Лиза и Грен бяха пред огромното, свещено дърво в сърцето на многолюдния Джак-ран. Там се беше събрал много народ, като мнозинството бе от тъмнокожи жители от племената. Те изглеждаха страшно развълнувани и от тълпата идваха звучи на много тихи гласове и нетърпелив шепот. Около пътя навътре към гигантското дърво имаше побити множество запалени факли, може би на два метра разстояние една от друга. Самата, дълга пътека пък бе застлана с дебел пласт от красиви, пъстри цветя в много различни цветове, както и с големи, свежи, зелени листа. Там, в началото на украсената за церемонията пътека, стоеше в очакване командир Корнел. Двамата избраници, на гърба на прекрасната, бяла кобила се насочиха бавно към своя приятел, а около тях звуците от трескав, развълнуван шепот се усилиха. Грен скочи бързо от коня и помогна на своята любима също да слезе, след което двамата се хванаха под ръка и започнаха да приближават към слабичкия командир. Един тъмнокож ловец хвана Га-ал за юздите и я поведе някъде на страни, за да се погрижи за нея. Корнел ги гледаше радостен и широко усмихнат, до момента в който не видя израженията по лицата им. После рязко доби загрижен, неразбиращ вид. Избраният воин му подаде ръка за да се здрависат и командира се протегна в отговор. Грен скрито му предаде ужасяващата бележка от Бийхан по време на ръкостискането и го дръпна, може би твърде рязко, за да го прегърне, след което му прошепна бързо и съвсем тихо в ухото:

— Калийн е отвлечена, сър ! В момента похитителят ни наблюдава! Кажете само на мистър Дък, засега!

Първата реакция на Корнел бе  шок и силна изненада, изписани ясно в тъмните му, ококорени очи.  След секунда обаче той само кимна едва забележимо на избрания боец пред себе си и сложи маска на радост  и тържественост,  като викна към тълпата:

— Дойдоха нашите спасители от изток, драги хора! - избраният воин видя, как другият мъж прибра бързо бележката в един от джобовете на дрехата си от съшити кожи и продължи да говори високо на събралия се народ:
-- Време е да ги представим на нашия велик и мъдър вожд - Рал-ат ! Дойде началото на края на чудовището, което в страха си нарекохме ‘‘Вор”! Сигурен съм, че с помощта на двамата ни могъщи нови съюзници, скоро ще имаме нов ловен трофей - главата на звяра, от който всички до скоро се бояхме!

Тълпата тъмнокожи, от двете страни на красиво украсената пътека, ревна с одобрителни викове и бойни крясъци. Корнел веднага се завъртя към двамата си приятели и им рече тихо: 

— Хайде, драги мои! Идвайте след мен по пътеката напред! Рал-ат и главните съветници са в церемониалната зала на свещеното дърво! Ще говорим насаме при първата удобна възможност! 

Грен благодари с ново кимане на своя приятел и с Лиза тръгнаха след него. Стъпвайки уверено по пъстрите цветя и листа, те се насочиха тържествено към високия вход в дънера на гигантското, свещено дърво, под много развълнувани, високи викове на радост. Избраният воин забеляза малка, синя птичка - вестител, кацнала на един израстък  на огромното, старо дърво, в близост до централния му, главен отвор. Тя както винаги досега бе напълно неподвижна и зорко ги наблюдаваше. Докато вървеше след командира от племената, към вътрешността на огромното, многовековно растение, Грен изненадан забеляза познато лице сред тълпата в свое дясно и в миг изтръпна. Белтън, бандитът от малката престъпна групировка, от която бе взел отровата на пъстрата рогата усойница, с опашатата си лъжа, го гледаше право в очите с адски гняв и омраза, като клатеше бавно и  заканително глава. Щом избраният воин приближи достатъчно и започна да се разминава с него, съществото рече достатъчно високо и силно, за да го чуят всички наоколо: 

— Успех с лова на Вор, мистър Престън! Ще се видим съвсем скоро! 

После Белтън се обърна рязко, сложи своята качулка и изчезна бързо сред голямата тълпа от тъмнокожи. Лиза и Корнел бяха спрели и гледаха другаря си с неразбиране. “ Още неприятности на хоризонта! “ - помисли си Грен с известна тревога. След малко обаче, приел станалото, воинът се обърна към слабичкия командир и му рече уверено: 

— Ще ви обясня всичко, щом му дойде времето! Хайде, нека се срещнем с Рал-ат! Нямаме много време за губене, ако искаме да убием звяра Вор! – и продължи с бърза крачка напред към свещеното дърво, под стотиците погледи на мъжете и жените от племената.