--------------------------
Този път текстът не е редактиран, за съжаление! Все пак... приятно четене на всеки, проявил интерес!
--------------------------
Грен се изправи бавно от земята, все още с бележката в ръка и погледна ужасен към Лиза. Тя се беше втренчила в него с невярващ поглед и очите й веднага се насълзиха. След няколко секунди пълна тишина, които се сториха като цяла вечност на избрания воин, магьосницата рече твърдо:
— Прочети я пак!
— Не ! Защо... – продума мъжът тихо. — Защо да я четем отново? На мен ми е напълно ясна ситуацията...
— Не ти е ясна, Грен! Прочети ми я отново ! – каза уверено любимата му.
Воинът въздъхна подразнен, но изпълни заръката, макар и със силно нежелание:
-- “Калийн крещи под ножа на Бийхан... Калийн крещи за вашата помощ! Ако убивате моите птички, ще накълцам вашата Калийн!” – изрицитира той отново, с глас пълен с отвращение и се загледа в земята.
— “Моите птички” ... – рече замислено красивата жена. — Дали е възможно....
— Кое дали е възможно, Л ...