Беше ранен следобед и гъсти, сиви облаци покриваха небето над редицата яздещи, криейки слънчевата светлина. Пейзажът около пътуващите ставаше все по - ярко зелен и обрасъл с гъста растителност, с множество дървета, със все по-внушителни размери. Много от дебелите им стволове бяха покрити целите с мъхове и големи гъби, със светъл цвят. След няколко минути започна да превалява слаб дъжд и Грен бързо сложи своята качулка, което направиха и приятелите му Корнел и мистър Дък, редом с които яздеше. Счупеният крак на тъмнокожия ловец беше вече доста по-добре, след още няколкото му посещения при грижовната мис Лиза и нейните заклинания , лечебни отвари и мазила. Тримата водеха много интересен за избрания воин разговор, от който научи новости за джунглите, към които се бяха отправили.
- Че така, господарю Грен! -разказваше слабичкият командир. - Както ви казах и по-рано, селището ни Джак-ран , към което пътуваме, е на няколко стотин години и в превод името означава “Дървен дом” или “Дървесен дом”. Ще видите защо! -смигна му командирът. - Племето там има към две хиляди члена, и заради централното си разположение в западните джунгли, е нещо като неофициална столица. Народът му се препитава главно с лов и събиране на плодове , гъби и други ядливи растения, както и с търговия на месо и редки кожи. На нас се пада и отговорността да се грижим за по-голямата част от централните, гористи планини и да поддържаме баланса и хармонията в тях. Това правят горските пазители и ловците, които командвам аз, от няколко години. Главният вожд се казва Рал-ат, или по старият ни език “мъдър баща”. Той ръководи племенния съвет и е така да се каже... главният управник по нашите земи. Сигурен съм че ще го харесате много, както и той вас , сър! Истинско олицетворение на името си , уважаван и слушан от всички, той ръководи Джак-ран от около тридесет години, а хората са доволни и щастливи! Съвсем наскоро, преди може би година обаче, се появи проблем, с който все още не можем да се справим! Сигурно се сещате какъв е той, сър? Една от причините да ви повикаме сред нашия народ и да ви помолим за помощ. В горите си имаме звяр, огромен , адски силен и ненаситен за прясно месо и убийства. До колкото знаем се храни неестествено често, като убива каквото му попадне на пътя, без да жали и подбира. Затова и няма много оцелели свидетели и очевидци, от които да научим повече. За щастие един патрул наскоро е открил леговището му, или поне така предполагаме. Пещера , навътре в джунглите, на няколко дни път от Джак-ран. Пред нея е било пълно с кости и трупове на животни и хора, а скаутите ни, някак са извадили късмета да не бъдат надушени и убити от чудовището, което се подвизавало там. Към това място ще тръгнем с отряд от най-добрите си ловци, след като обсъдим добре, всичко с вожда ни и съвета. Това е и голямата услуга, която ще поискаме от вас и мис Лиза, сър! Да убием заедно Вор и да върнем баланса в нашите джунгли!
- Така ли се казва този хищник, господа? - попита Грен.
-Вор означава “смърт ” на стария ни език, сир! - отвърна Дък със сериозно изражение. -Така го кръсти народът! Дък мисли, че добре му приляга, за съжаление...
- Може да разчитате на мен и моята любима, командире! Ще убием Вор заедно и ще върнем хармонията в горите ви! - каза твърдо и уверено воинът.
Корнел сложи ръка на гърба на избраника на Божеството и го потупа нежно и приятелски.
-Не съм се и съмнявал , сър! Не съм се и съмнявал...
Внезапно зад тях се разнесе шумотевица от много гласове и силни възгласи. Грен се обърна и видя младия Рикен да препуска към тях, а Лиза и Калийн бързаха към каретата, с тежко ранените ловци.
Невръстният , тъмнокож момък, носеше уплашено изражение, когато викна на командира си:
-Сир, Плакам не е наред! Загуби съзнание и започна да се гърчи! Лечителките тръгнаха към него, но работата не изглежда хич добре!
Избраният воин знаеше, че Плакам бе името на един от мъжете, тежко пострадали при снощната битка. Той видя как го свалят от каляската , целият увит в тежка, космата кожа. Тъмнокожия ловец се гърчеше и трепереше силно. Лиза и младата лечителка от джунглите се спуснаха над него и Грен ги чу, вече приближил, за да помогне с каквото може:
- Плакам! Чуваш ли ме , боецо? Стисни ръката ми ако ме чуваш! - говореше магьосницата на умиращия мъж. - Точно така ! Тук сме ! Тук сме и ще ти помогнем! Хайде, Калийн! Двете заедно! Знаеш заклинанията!
- Не ,мадам! Не мога още! Ще объркам нещо! Вие трябва... - завайка се младото момиче. Беше на годините на Рикен, доста нисичка и слаба, с гола глава, тъмна кожа и симпатично лице , което в момента излъчваше огромната й тревога.
- Разбира се , че ще се справиш, момиче! Твоят другар има нужда от теб! Овладей се и ми помогни!
Калийн си пое няколко пъти дълбоко въздух и после двете лечителки сложиха ръцете си на гърдите на легналия на земята, гърчещ се мъж. Те започнаха да изговарят заедно поредица от странни думи и заклинания, които останалите не разбираха. После ги повториха отново и отново, със затворени очи и сериозни, напрегнати лица. Бавно, гърчовете на Плакам намаляваха и след минута , той се отпусна в дебелата кожа, с която бе увит. Лиза отвори очи, и сложи ръка на врата на ранения ловец:
-Пулсът му е още много слаб ! Няма да стане само със заклинания... Грен! Къде е Грен? - огледа се тя тревожна и потърси любимия си с очи. - Мили, ела! Ела бързо!
Избраният воин скочи от коня си и забърза към магьосницата, която го дръпна да клекне до нея и започна да му шепне трескаво в ухото:
-На Плакам не му остава още много! Не можем да му помогнем само двете! Трябва да те помоля нещо, за да го спасим! Само така ще стане!
-Добре! Разбира се! Ще направя каквото е необходимо, само кажи! - отвърна й мъжът, като я гледаше с очакване и кимаше енергично с глава.
- Трябва да му прелея сили и жизнена енергия! Ти си най-силен тук , любими! Прости ми! Друг няма да може да го издържи и понесе!
- Добре! - рече й избраният воин, без да се замисля и за миг. - Направи го!
- Дай ми ръката си! - рече Лиза бързо. - Нямаме много време!
Магьосницата сложи една ръка на гърдите на ранения ловец , а с другата стисна силно десницата на Грен.
- Приготви се ! Започвам! Няма да е приятно!
Мъжът веднага усети как ръката, а после и цялото му тяло започнаха да изтръпват и да отслабват лека по лека, докато главата му не започна да се върти и да го боли. Чувстваше се все едно го изцеждат бавно от живота , който течеше през вените му, но забеляза , че ранения ловец започна да се размърдва и кръвта сякаш се връщаше в главата му, защото лицето му придобиваше полека нормалния си цвят.
-Продължавай! - рече храбрият воин . - Продължавай, получава се! Дай му още! Дай му още! Мен не ме мисли! Мога да го понеса!
Магьосницата го погледна тревожно, но продължи да изцежда от жизнената му енергия.
Плакан отвори очи и си пое рязко и дълбоко въздух, след което се изправи на лакти и се огледа объркан, а Грен не издържа и след миг припадна...
© Станимир Станев Все права защищены