Беше ранен следобед и гъсти, сиви облаци покриваха небето над редицата яздещи, криейки слънчевата светлина. Пейзажът около пътуващите ставаше все по - ярко зелен и обрасъл с гъста растителност, с множество дървета, със все по-внушителни размери. Много от дебелите им стволове бяха покрити целите с мъхове и големи гъби, със светъл цвят. След няколко минути започна да превалява слаб дъжд и Грен бързо сложи своята качулка, което направиха и приятелите му Корнел и мистър Дък, редом с които яздеше. Счупеният крак на тъмнокожия ловец беше вече доста по-добре, след още няколкото му посещения при грижовната мис Лиза и нейните заклинания , лечебни отвари и мазила. Тримата водеха много интересен за избрания воин разговор, от който научи новости за джунглите, към които се бяха отправили.
- Че така, господарю Грен! -разказваше слабичкият командир. - Както ви казах и по-рано, селището ни Джак-ран , към което пътуваме, е на няколко стотин години и в превод името означава “Дървен дом” или “Дървесен до ...