5 янв. 2024 г., 11:36

 Душа на Воин – книга втора (глава двадесет и две) - 22 

  Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези
341 1 5
Произведение от няколко части « към първа част
13 мин за четене

Нощта беше настъпила и Грен и Лиза вървяха по главната улица на манастира, към неговата порта и защитна стена, придружавани от четирима мага. Избраният воин бе с тежка, стоманена броня, а огромният му омагьосан меч бе прикрепен към гърба му, над късо зелено  наметало. Главната магьосница се бе облякла в лека броня от кожа и платове в оранжеви цветове, същата като на ескорта им. Всички те вървяха по път, заобиколен от високите мраморни сгради на Спелтън, осветяван от множество високи стълбове с фенери, с омагьосана бяла светлина.

 

Грен бе разбрал, че учреждението, в което беше живял през последните няколко месеца е разположено  високо  в скалите на планина, заобиколено от всички страни от  стръмни каменни стени, с изключение на неговата предна част, където беше вдигната отбранителната му стена и порта. Спелтън можеше да бъде атакуван само от там и точно на това място бе струпана цялата сила на защитниците.

 

След още петдесетина метра в бързо ходене, малката група доближи до голямата  предна порта и високата около шест метра стена от бял камък. Там бяха застанали в бойна готовност множество войници и магове, някои от които говореха и издаваха заповеди на останалите с по-нисък ранк, за да ги организират от сега. Когато Лиза и Грен доближиха достатъчно, изведнъж настъпи пълна тишина и всички загледаха към тях с очакване и надежда.

 

-Приятели мои... - подхвана Лиза на висок глас. - Тази нощ сме подложени на жестоко и тежко изпитание! Враговете ни искат да ни убият, поробят и подчинят! Спелтън обаче, ще се бори срещу неправдата , както винаги е правел! Нека спасим манастира, та дори и  да се наложи да пролеем кръв и пот, за тези които обичаме и които са най- важни за нас! - довърши смелата жена и хвана Грен за ръката и го целуна с любов  пред всички. Много от бойците  нададоха радостни възгласи,а  някои, сред които Щърм и Кастан, ги гледаха с раздразнение и недоволство.

 

След няколко секунди магьосницата каза тихо в ухото на любимия си:

- Хайде, време е! Всеки знае какво да прави! Успех и смелост! - след което се провикна колкото силно можеше : - За Спелтъъъъъъъъъън !!!

Много от мъжете и жените около тях закрещяха с нея, с цяло гърло.

 

Последва кратка тишина и в отговор, някъде в далечината отвъд защитната стена, се чу пронизителен , ужасяващ звук-стотици мъртъвци с нечовешки ревове, бесните крясъци на крайбрежни войни и бойни рогове изпълниха нощта. Избраният воин се вцепени за момент и усети как настръхва. Той тръгна към стената в дясно от портата , както диктуваше бойният им план и започна да се изкачва по стръмните стълби нагоре. След секунда видя Гравин, в лека кожена броня , който носеше и много тревожно изражение. Мъжът след миг разбра защо...

 

Вече на върха на стената Грен видя, какво ги чакаше на около стотина метра от нея . Армията на Коалицията бе огромна, многохилядна, като най-отпред беше наредена ордата от мъртъвци на Евъруел. Воинът преброи три огромни създания, за които бе сигурен че са великани, над три метра на ръст и  с мускулести, мощни  тела  и груба, леко кафеникава кожа. Главите им бяха несъразмерно малки в сравнение  с едрите им топчести тела, а носеха и тежки шлемове. Коалицията имаше седем огромни катапулта , около които бяха строени множество бойци и конници от крайбрежието , в своите брони от стомана и червени платове. На едната от бойните машини беше кацнала огромна птица , с дълъг остър клюн и нотки , червени пера и огромни криле с размах може би шест, седем метра, която нададе силен крясък. Грен мислеше че вижда и Евъруел в лъскава златна броня, яхнал як на вид жребец, на чело на конницата на нападателите, в средата на бойните им редици.

 

Защитниците се бяха разбрали, да се разделят на три основни части , като Лиза поемаше командването и отбраната на портата. Грен и Гравин бяха при стената от нейно дясно , а Щърм от ляво, като навсякъде освен войници с мечове, копия и арбалети имаше и магове.  

 

Не минаха и две минути и армията на Коалицията се  раздвижи. Отряди от крайбрежни бойци започнаха да зареждат катапултите със големи кълба от сплетени клони, към метър и половина широки, след което ги запалиха и веднага стреляха. Огнените бомби полетяха към крепостта на Спелтън и Грен чу как Лиза викна на своите магове:

-Хайде, сегааааа!!!

Всички магьосници по стената вдигнаха ръце към небето почти едновременно и пламтящите кълба  започнаха да се забавят във въздуха. След секунда те напълно спряха, високо над тях и след това политнаха обратно към враговете им, като паднаха сред техните редици, сеещи огнена разруха и смърт. На всякъде полетяха запалени и разкъсани тела, като два от катапултите също бяха поразени и унищожени. Евъруел, явно бесен и изненадан, дръпна юздите на жребеца си и той се изправи на задни крака , след което започна да крещи заповеди на подчинените си, които бяха започнали пак да зареждат бойните машини, но се спряха. Защитниците на манастира започнаха да викат радостно и ентусиазирано.

 

Вместо нов обстрел от катапултите, бившият управник прати напред ордата си от мъртъвци, някои от които носеха заедно дълги, дървени стълби. Стотици от зомбитата започнаха бързо да се приближават към защитната стена тичешком и Грен  ги загледа доволен. Бяха заровили бурета с експлодираща отвара на петдесетина метра от крепостта и ходещите трупове влязоха в техния обсег.

-Палете фитилите! - заповяда мъжът и няколко искри пламнаха и светкавично бързо тръгнаха напред, като същото се случи и при портата и в ляво от нея. След миг експлозиите разтресоха стената и земята наоколо. Много от тичащите трупове хвръкнаха във въздуха и бяха разкъсани на парчета. След малко щом димът се поразсея  Грен видя огромните поражения върху вражеските редици от зомбита, докато ушите му силно пищяха.  

 

След миг Евъруел заповяда на останалите си мъртъвци да започват бавно да напредват, отново с дълги стълби, като прати и двата си огромни звяра - тервове  с тарана към портата. Зад тях бавно започнаха да нападат и отряди от крайбрежни стрелци с лъкове и арбалети.

- До тук бяхме с номерата!  - викна Гравин и извади късия си меч. - Време е да си изцапаме ръцете!

Грен взе един по-къс, нормален меч и се приготви.  Горе беше доста тясно и нямаше къде да върти огромното, омагьосано оръжие на гърба си.

След няколко секунди напредващите врагове бяха с обсега на стрелите на защитниците и те атакуваха, като много от маговете направиха магии от огнени кълбета, които също хвръкнаха напред. Много от зомбитата паднаха уцелени и поразени, но много от тях достигнаха стената, изправиха стълбите и започнаха да се катерят нагоре. Грен и Гравин ги посрещнаха с мечове в ръцете и започнаха да ги секат наред.

Докато се биеше свирепо, избраният воин видя как тервовете с тарана и много мъртъвци нападнаха портата и започнаха да блъскат зверски по нея. Зад тях бойците от крайбрежието отвърнаха със свое яко от стрели и някои от защитниците по стената бяха уцелени и паднаха убити, с викове на болка. В миг Лиза се наведе над парапета на стената и от ръцете и излезе силна струя огън, която буквално разтопи плътта на зомбитата и зверовете  отдолу. Таранът обаче беше вдигнат от други от мъртъвците, които прииждаха отзад и те отново заудряха по голямата врата. Последва нова огнена струя от магьосницата, която отново изпепели всичко пред себе си, но явно магията я беше изтощила и тя залитна и приклекна замаяна.

След секунди Грен видя , как огромната птица на Евъруел разпери криле и литна с крясък във въздуха. Животното набра височина и после се насочи стремглаво надолу към портата, там където беше Лиза.

-Милейди, внимавайте! - кресна мъжът уплашен на своята любима и тя успя да се претърколи в страни и да избегне острите нокти  и клюн на летящият звяр. Други около нея нямаха този късмет и бяха пометени, разкъсани и убити.  Птицата отново набра височина и започна да се рее високо над тях , дебнеща за нова атака, докато Грен се затича към ръководителката на Спелтън за да види дали е добре.

 

Докато се приближаваше до любимата си воинът посичаше бързо зомбитата пред себе си, които бяха успели да прехвърлят стената на места. Щом стигна до приклекналата и замаяна Лиза той й рече с тревога:

-Добре ли сте милейди? Ранена ли сте?

-Не, нищо ми няма! Магията ме изтощи! - отвърна тя и се опита да стане. Грен я хвана и й помогна да си стъпи на краката си. Един маг до тях рече високо, след като изстреля поредната си огнена магия:

- Милейди, портата поддава! Портата ще падне!

-Аз ще ида долу! Ще можеш ли да се погрижиш за птицата , Лиза? - попита избраният воин, своята любима.

-Да! Спаси портата, Грен! Аз ще убия летящия звяр! - отвърна му уверено магьосницата и сякаш пак се окопити достатъчно за да се сражава. Мъжът я погледна за няколко секунди с тревога, за да се увери че тя е наистина добре, след което се насочи към каменния парапет на защитната стена.  Смелият воин скочи от шест метра, като във въздуха извади своя огромен меч от ножницата на гърба си и се стовари долу, пред портата със страшна сила. Грен смаза зомбитата под себе си и след миг започна да ги сече  по три-четири на веднъж, с огромното си омагьосано оръжие, като не им позволяваше да стигнат до тарана и  вратата на крепостта. Евъруел го видя и махна с ръка напред. Трита огромни великана се насочиха заедно към избрания воин, проправяйки си път между ордата от зомбита.

След като посече с нечовешка сила още четирима ходещи мъртъвци, смелят избраник погледна към Лиза за пореден път, за да се увери че е добре. Птицата тъкмо се спускаше отново към портата и главната магьосница вдигна ръце във въздуха и направи някаква магия. Летящото животно сякаш срещна невидима стена , блъсна се в нея и започна да надава зверски крясъци на болка и яд. После политна отново високо над крепостта и зачака нов удобен момент за да нападне.

Трита великана бяха на двадесетина метра от Грен и портата, когато се затичаха напред като побеснели бикове.  Смелият мъж ги чакаше готов за схватка с огромния си меч в ръце, леко приклекнал. Когато първия огромен враг се приближи на около три метра, избрания воин замахна с меча си  ниско и посече крака му. Чудовището падна настрани и започна да се търкаля по земята заради голямата си засилка, но втория великан след него успя да блъсне Грен много  силно с огромното си рамо. Воинът в тежката си броня полетя назад и се удари със страшна сила в полу-разбитата порта  и тя поддаде и се строши съвсем.

Грен падна тежко на земята, от вътрешната страна на защитната стена и мечът  хвръкна от ръцете му и падна на десетина метра от него. Докато се изправяше с мъки, мъжът видя как Лиза бе хванала в невидима клетка огромната птица, която се мяташе бясно с крясъци, на около двадесет метра над портата. Няколко стрели политнаха към животното и една от тях го уцели в окото и проби мозъка му. Птицата-звяр се загърчи за няколко секунди и после тялото й падна от високо  и остана да лежи безжизнено на земята.

Двата останали живи великана влязоха през разбитата порта и нападнаха обезоръженият Грен  яростно, с бесен рев. Единият от тях се доближи достатъчно и се опита да премаже воина с огромния си юмрук. Избраникът го блокира с две ръце над главата си и осъзна , огромната си физическа сила, която не бе успял да тества на нейния предел по-рано. Беше силен почти колкото тези големи същества, но беше по-малък и бърз от тях. Грен скочи във въздуха и удари великана с юмрук в главата,  с цялата си сила, и съществото политна назад няколко крачки  и започна да се олюлява, а шлемът от  главата му падна и  издрънча на земята.

-Внимавай Грен! - викна Лиза на любимия си защото другото едро същество го нападна в гръб и се опита да го изрита с огромния си крак. Воинът приклекна за да избегне ритника и подсече другия му крак, който беше дебел като ствол на дърво. Чудовището падна и се претърколи няколко пъти.

-Мечът ми, Лизи! Мечът ми! - викна Грен и видя как след няколко мига магьосницата вдигна ръка към голямото оръжие и по хвръкна към воина и се заби в земята на метър от дясната му страна. Избраникът го взе с две ръце и посрещна атаката на великана , който бе подсякъл, като заби острието в гърдите му и го вдигна рязко нагоре и разряза главата и гръдният му кош. Другото огромно същество бе в близост до портата и бе обсипвано със стрели и магии и в следващия миг Грен видя как Гравин скочи ловко от стената върху гърба на великана и заби късия си меч в главата му. Грамадното му туловище падна на колене и после по лице на земята , а момчето-птица отскочи в страни и се приземи приклекнал с оръжието си в ръка.

През портата и стените започнаха да прииждат все повече и повече врагове, като караха защитниците да се бият на предела на силите си още известно време. Грен отново беше стигнал пред портата като размахваше огромното си оръжие в широки дъги около себе си и убиваше всеки приближил се враг. В миг  прозвучаха множество пронизителни  бойни рогове и викове и воинът чу Щърм да вика от стената:

-Запада идва! Воините от Запада! Подкреплението е тук! Още малко, трябва да издържим още малко!

 

» следваща част...

© Станимир Станев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотна част!
  • Много благодаря, Греорги!
  • Тук, Браво - прочетох с кеф и наистина бях потопен в месомелачката на бойното поле!
    Смея да твърдя, че тук показваш замах и можене и в бойните сцени, където дотук все нещо ми липсваше!
    Е, вече сам си направи стандарт, вече няма извинение, за такива ситуации - можеш ги, показа го определено.
    Браво и аплодисменти.
    Поздравявам те!
  • Радвам се, че ти е харесало скити! Поздрави и на теб!
  • Много добре е описано сражението! Браво! Смея да си призная, че на финала настръхнах! Прочита на свяка част е удоволствие за мен!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??