Нощта беше настъпила и Грен и Лиза вървяха по главната улица на манастира, към неговата порта и защитна стена, придружавани от четирима мага. Избраният воин бе с тежка, стоманена броня, а огромният му омагьосан меч бе прикрепен към гърба му, над късо зелено наметало. Главната магьосница се бе облякла в лека броня от кожа и платове в оранжеви цветове, същата като на ескорта им. Всички те вървяха по път, заобиколен от високите мраморни сгради на Спелтън, осветяван от множество високи стълбове с фенери, с омагьосана бяла светлина.
Грен бе разбрал, че учреждението, в което беше живял през последните няколко месеца е разположено високо в скалите на планина, заобиколено от всички страни от стръмни каменни стени, с изключение на неговата предна част, където беше вдигната отбранителната му стена и порта. Спелтън можеше да бъде атакуван само от там и точно на това място бе струпана цялата сила на защитниците.
След още петдесетина метра в бързо ходене, малката група доближи до голямата предна по ...