Беше следобед и слънчевите лъчи влизаха през широките прозорци в стаята на ръководителката на Спелтън и багреха всичко вътре в оранжево. Лиза и Грен бяха легнали, голи и прегърнати, под меките завивки на леглото, като жената бе сложила глава на гърдите му и ги галеше нежно. Воинът пък милваше лицето на своята любима и гледаше русите й коси, през които, от време на време прокарваше пръсти. След малко магьосницата се надигна и го погледна щастлива в очите, след което рече:
- Ако победим в битката тази нощ, ще заминем! Ще предложа Кастан за свой заместник и дано съвета да се съгласи! Ще тръгнем към джунглите на запад!
- Да, милейди! Гравин ще дойде с нас! Аз имам обещание към него , което не искам да нарушавам! Момчето ми е вярно и е много способен помощник! - отвърна усмихнат Грен и я хвана за ръката, като преплете пръсти с нейните и продължи да й се наслаждава.
-Добре! Тогава ще вземем и Ея! Виждам колко се харесват , а момичето е прекрасно! Може би и аз ще я взема за помощница, ако се съгласи... - рече Лиза и му се усмихна в отговор. - Нямам търпение да напуснем интригите и войните на изтока и да можем да сме заедно! Ще се концентрираме върху това което е най-важно , за да успеем да спечелим надпреварата!
Двамата влюбени продължиха да се гледат с нежни усмивки и да се наслаждават един на друг още известно време. Лошото предчувствие на Грен, за предстоящото сражение още не го бе напуснало, но той се опита да го подтисне и скрие , защото в този миг всичко бе прекрасно.
След още час, когато слънцето бе започнало да залязва бавно зад планините в далечината, на вратата се почука настоятелно. Двамата станаха бързо от леглото и започнаха да обличат дрехите си. Грен тъкмо обуваше и закопчаваше панталона си, когато видя как магьосницата махна с ръка към вратата и я отвори. Отпред бе Кастан , който огледа ситуацията потресен и разочарован и целият пребледнял. След малко момчето рече с въздишка:
-Приготовленията приключиха, милейди! След около три часа армията на Коалицията ще достигне манастира, както видях с моята птичка! Всички сме готови и чакаме само вас и... вашия гост... Трябвате ни при защитната стена възможно най-скоро!
-Да, Кастан! След няколко минути ще излезем с Грен ! Изчакай пред вратата, моля те! Ще дойдем бързо! - рече началничката му и го изчака да напусне покоите й, след което се обърна към мъжа до себе си, който тъкмо обличаше своята риза.
- Съжалявам, Грен! Нарочно отворих толкова бързо! По-добре е да знае за нас и да спре да се надява и страда!
Воинът й кимна с разбиране и те се хванаха за ръцете, прегърнаха се и се целунаха нежно.
-Хайде! - рече Грен, въпреки че не му се искаше да пуска своята любима. - Трябва да опазим манастира!
© Станимир Станев Все права защищены
Поздрав!