Лиза вървеше нагоре пред Грен, по спираловидно стълбище от бял камък, от страни на което през няколко метра имаше още от омагьосаните факли, които искряха ярко. Грен катереше стъпалата и не успяваше да се сдържи, като от време на време се заглеждаше в ханша, гърба и русо-бялата коса на красивата жена пред себе си. Тя бе страшно стройна и ослепително красива , и се движеше с такава изящност и елегантност, каквито мъжът рядко бе виждал. Той постоянно си напомняше да не се отпуска и разсейва, защото хубавицата бе могъщ маг, както и друг избраник за надпреварата. Въпреки чаровните й, мили усмивки и погледи, Грен предполагаше, че тя може да бъде опасна и си обеща да не сваля гарда си пред нея, не и докато не се обеди, че е наистина добронамерена към него и че няма да го вкара в някакъв капан.

- Почти стигнахме стаята ми! - обърна се тя към мъжа зад себе си, като дългата й руса коса леко се развя. После му хвърли нова усмивка с изписаните си устни и равни, искрящо-бели зъби.

Грен я гледаше с маска на сериозност  и само й кимна, че е разбрал, докато вътрешно се възхищаваше силно от съществото пред себе си. След малко стълбите свършиха и те се озоваха в дълъг коридор, от страни на който имаше доста врати. Там до една от портите чакаше маг в типичната за тях  роба в бяло и златно. Той бе висок, слаб с дълга, лъскава, черна коса, и леко гърбав нос. Беше от човешкия вид също като Грен и Щърм и щом избраниците на Божеството го наближиха, Лиза рече изненадана:

-Кастан! Какво правиш тук? Защо си запъхтян? Да не е станало нещо?

-Не ,милейди! Просто  аз... аз чух, че Щърм е тук с още няколко човека... съжалявам но разбрах, че ще имате гост и аз... исках да видя дали всичко е наред, дали сте в безопасност... -младият мъж дишаше малко тежко, защото явно бе тичал насам и се беше зачервил от срам и неудобство. Грен веднага разбра каква е работата и скри усмивката си с ръка. Момчето го изгледа с неприязъм и рече:

-Кой е този мъж, милейди?

-Той ще бъде мой гост за известно време! Няма за какво да се тревожиш, Кастан! Свободен си да си вървиш и ааа, Кастан ... може ли да кажеш, че искаме да ни сервират храна... Ще вечеряме на терасата!

Магът пребледня, после се изчерви и хвърли изпепеляващ поглед на Грен, след което измърмори:

-Да, милейди... разбира се!

Кастан изчезна бързо по дългия коридор, с последен нервен поглед назад към Лиза и Грен, а магьосницата махна с ръка към вратата до тях и тя се отвори от само себе си. После тръгна да влиза през нея и покани мъжа да я последва. Той въздъхна тихо не знаейки какво ще се случи в момента, в който останеха сами.

Покоите на вълшебницата се състояха от една доста голяма и просторна стая. В далечния десен ъгъл имаше широко двойно легло с дървени колони и завеси, които скриваха постелята вътре. До леглото имаше врата , която  сигурно водеше към банята и тоалетната. Имаше и камина, в която гореше малък огън, а пред него беше постлана голяма космата кожа, заедно с няколко меки възглавници. В лявата част на помещението имаше красиво дървено бюро, както и удобен стол. До тях бе една огромна библиотека с множество книги, с различна дебелина и цвят,които бяха  прилежно подредени. В центъра на стаята имаше изящно изработена, дървена маса за хранене с шест големи стола с високи облегалки. Отсреща на Грен имаше няколко огромни прозореца, както и стъклена врата , кoято водеше към тераса, много широка и луксозна на вид.

Лиза се обърна грациозно, срещна очите на Грен и рече лъчезарно:

-Е, тук живея...!

Мъжът не отвърна на усмивката и последва кратка пауза на  мълчание.  След като тя не каза нищо друго, воинът й рече:

-Обзалагам се, че под ръкавицата на дясната ви ръка има гривна! Гривна като моята! - след това той вдигна десницата  си и й показа бижуто си.

Магьосницата свали ръкавицата си и бързо му показа и своя накит, даден й от Божеството, след което отново го покри.

- Не знам защо решихте, че ще е разумно да оставаме насаме в покоите ви, след като сме конкуренти за една и съща надпревара, милейди...

-Реших, че е разумно защото ние маговете и особена аз имаме много изострен усет. А във вас усещам смелост, добронамереност и желание за справедливост. За това не ме е стах да остана сама с вас, мистър Грен! Може ли да зарежем етикета и да си говорим направо? -рече му тя.

-Добре! - отвърна мъжът, пак с твърдост в гласа.

-Слушай , Грен! Аз не мисля че всички претенденти в надпреварата трябва да са смъртни врагове! А ти?

Воинът й кимна отново за съгласие все още сериозен и нащрек.

-Ти си първият друг избраник , когото срещам на живо и мисля че си единственият , който е истински добър в сърцето си, като мен самата! Ела, вечеряй с мен и нека да поговорим и да се опознаем! Толкова съм любопитна за теб...

-За разлика от вас милейди, аз съм срещал един! Вече не е между живите! Всички други избраници за които зная са зли, коварни и готови да спечелят на всяка цена! Не искам да вечеряме и да се опознаваме, за да получа нож в гърба в удобоен за вас момент!

-Аз никога не бих направила това! - натъжи се Лиза и го погледна сякаш я е наранил. - Но те разбирам напълно, Грен... няма как да ми имаш доверие след като сме разменили само по няколко изречения... Но ако ми дадеш шанс да говорим...мисля че ще мога   да се докажа пред теб... Не е нужно да ми казваш нищо за себе си! Нека аз ти разкажа за мен! Може да ме питаш каквото пожелаеш и обещавам да съм искрена  ! Не си ли любопитен? Моля те, нека вечеряме! Дай ми един шанс! - рече красавицата и го погледна с лице пълно с надежда.

Грен се замисли за момент и реши че рискът си заслужаваше. Той кимна, че е съгласен и силна радост се изписа по прекрасното лице на Лиза, която тръгна към терасата и му помаха да я последва.