Двамата излязоха на просторната тераса, с висок, дървен парапет и мраморни плочки по пода. Слънцето залязваше зад планините в далечината и светеше в топъл оранжев цвят. Балкона гледаше към градините на големия манастир. Там Грен видя много чудни растения и зелени, цъфнали дървета, както и доста други високи, бели сгради, също част от Спелтън. До двамата избраници имаше маса за четирима, на която бяха оставени купа с виолетови, кръгли плодове и кана за вино с две чаши, изработени от красив златист метал.
Лиза се приближи до единият стол и с мъжа седнаха едни срещу други, като за кратко срещнаха погледи. Магьосницата винаги му хвърляше най-чаровните и изкусителни усмивки и Грен призна пред себе си, че е наистина впечатлен, както от нея така и от прекрасната гледка. Може би тази сериозност, която си бе наложил нямаше да трае още дълго. Лиза не чака много и с развълнуван глас му рече:
- Е Грен... Какво искаш да знаеш? Сигурна съм, че си любопитен, като мен! Както обещах и по-рано ще бъда н ...