Оня ден Златото се връща от някъде. Чакай да ти кажа най-напред за какво злато става дума. Да не се чудиш. През лятото правим ремонт в къщи и бях извикал две момчета да ми помагат. Симпатяги. По едно време на едното нещо му притрябвало и вика.
- Лельо Златке!
Никой не се обажда. То пак.
- Лельо Златке! Влиза моята жена и то вика.
- Аз те викам.
- Ами аз - вика бабчето - не се казвам Златка.
- Ами дядото нали ти вика така.
- Вика ми дъртака му с дъртак. Той ме е кръстил така. Като е ядосан и няма на кого да си го изкара, ми вика „злата”, а като е в ред съм злато. Та като чуеш, че вика Злато, Златке, да знаеш че е в ред, като пита къде е Злата да не го закачаш. Кажи, момче, какво искаш?
Дрънка си бабчето, вика ми че съм изкукуригал, ама като викна Злато, припка като сърничка. Оня ден ми се оплаква.
- Дъртолане, да знаеш повече сама няма да излеза.
- Що бе, чадо? - викам аз.
- Що? Вървя и гледам наши познати. Все сами. Тя или той. Все самички. Все бързат. Да ги пита човек за къде. Не се л ...