ДВАМА СТАРИ ПРИЯТЕЛИ

  Бе началото на дъждовния сезон. Тази вечер не валеше, но въздухът бе натежал от лепкава влага, която се просмуква във всяка пора на тялото и не дава на потта да се изпарява. Владееше онази задуха, която кара кротките селяни в този край на света да изпадат в „амок” и да търчат обезумели с нож в ръка, докато успеят да убият някого или самите себе си. Една от онези вечери, които добрите сингапурци прекарват в апартаментите си на 27-мия етаж с изглед към морето и, усилили климатика докрай, се наслаждават на цигара, която строгите закони не им позволяват да запалят другаде.

  Ху не се тревожеше от жегата. Нито от забраната за пушене. Защото беше израснал на този остров. И защото беше наемен убиец. Много хора го знаеха. Знаеше го и полицията. Но не го закачаха. Отчасти, защото си плащаше. Но и затова, че всичките си мокри поръчки Ху изпълняваше в чужбина. Най-вече Калифорния, но понякога Сидни, Осака, Лондон, Рио...

   Ху седеше на сгъваем стол в един ресторант на открито в Китайския квартал. Пушеше цигара, въпреки строгата забрана. Това бе единственият лукс, който го отличаваше от обикновения сингапурски данъкоплатец, който прекарва дните си в непрестанна работа и понякога си намира съпруга на организирани от правителството круизи.

  Ху беше доволен от живота. Бе идеалният професионалист – никога не бе пропускал целта си, дори когато тя беше дете, старец или бременна жена. Никога не беше изпадал в сантименталност и никога не бе проявявал садизъм. Знаеше, че повечето от колегите му го правят. И че заради това обикновено не остават дълго между живите.

  Последната му мисия в Лос Анджелис бе минала перфектно. Трябваше да убие бившата любовница на мексикански кокаинов бос. Най-красивата жена, която беше виждал. При това от азиатски произход. Простреля я на покрива на вилата й. Два куршума в челото и един контролен в сърцето. Направи го старателно, така, че снимката за клиента да не бъде неестетична, нито в нея да има някаква перверзна еротика, въпреки голото тяло на жертвата.

  Ху си спомни как започна всичко. Как беше беден син на самотна майка, презряна от всички в Китайския квартал. Как го избра г-н Чанг, как го обучи, как му даде първите поръчки, как щедро вземаше само 85% от хонорарите му. Сега, когато работеше сам, той все още се отбиваше при побелелия си учител и му носеше подарък - бутилка бърбън или японско „шочу”, които старецът обожаваше. Хубаво е човек да попадне на истински учител. Независимо какъв е занаятът му!

  Но Ху не бе дошъл в ресторанта, просто за да подразни с цигарата си простосмъртните. Той имаше среща. Не с жена, разбира се – Ху още от юноша бе разбрал, че единствените жени, на които истински може да разчита, са проститутките.

  Ху чакаше приятеля си от детинство Ли. Ли беше скромно момче с очила, който от малък обичаше математиката. След гимназията пътищата им окончателно се разделиха, но Ху често се виждаше с него в различни краища на света, където Ли пътуваше в качеството си на търговски посредник, работещ за големи софтуерни фирми. Един бизнес, за който Ху не знаеше нищо, но винаги бе уважавал приятеля си – тих, работлив, перфекционист като самия него.

  Ето го! Свърна откъм улицата, с дебелите си безвкусни очила и сако в тази жега. Ако не познаваше Ли от съвсем малък, на Ху дори щеше да му се стори, че вижда под сакото странна издутина.

  Ли седна срещу него и поздрави. Поръча си супа с китайска юфка. Само това.

- Е, как си, приятелю? – усмихнат попита Ху. – Как върви животът? Отказа ли се да се жениш?

Ли не се усмихна. Дали въпросът не се бе оказал нетактичен?

- Е, то и на мен ми е време! – засмя се Ху. – Или май по-скоро мина? Но нека не се отчайваме – знаеш, че наследниците са най-голямото богатство за мъжа!

  Ли се усмихна с някаква особена, невиждана досега от приятеля му усмивка.

- Знаеш ли, приятелю, разбирам те, но се боя, че вече няма за кога да се жениш!...

- Защо, – престорено се намръщи Ху – не е ли рано да ме отписваш? Може да не съм хубавец, но и аз съм скътал някой долар!

- Защото... утре няма да се събудиш! А на мъртвеца не му трябва булка!

- Какво искаш да кажеш? – ръката на Ху се плъзна към пистолета, когато забеляза дулото със заглушител, издуло покривката пред Ли.

- Защо, Ли, какво съм направил на теб!?

- На мен – не, приятелю! На... г-н Чанг!

- На г-н Чанг!? Никой не му е бил по-верен от мен!

- Но и никой не е убивал дъщеря му!...

- Дъщеря му!?

- Спомняш ли си азиатската красавица от Ел Ей?

- Тя е била...?

- Да. Г-н Чанг има много незаконни деца по света. И той сам разбра по-късно. Но кръвта плаче за кръв, нали знаеш?

- Добре, Ли, но защо ти? Че аз мога да те застрелям! Дори и сега!

- Не можеш, Ху! Защото тези години аз бях постоянно по петите ти и знам всичко за методите ти.

- Какво искаш да кажеш?

- Ще ти разкрия една тайна. Така или иначе, ти вече си мъртвец и не можеш да я разкажеш на никого... Когато пуска да работи нов наемен убиец, г-н Чанг всъщност пуска двама. Вторият е бъдещата смърт на първия. Защото човек, който сее смърт, трябва да може да умре, когато е нужно. Вторият убиец не изпълнява поръчки, но получава процент от хонорарите на първия. А ако първият стане самостоятелен, от хонорарите на следващите. Но той винаги го следи, навсякъде по света, изучава навиците и методите му, слабостите и любовите му. Той може да го убие винаги и навсякъде. Той мисли винаги с една стъпка преди него, става негово второ Аз. Вторият винаги може да убие първия. Първият - втория: никога! Разбираш ли сега защо нямаш шанс?

  Ху беше пребледнял, ръката му се върна върху масата и машинално посегна за клечките.

 - И на мен ми е малко мъчно, стари приятелю! – малко тъжно се усмихна Ли. – Но пък влез ми в положение! Днес е голям ден за мен – толкова дълго се готвих за него!

 Ху машинално сърбаше супата си с керамичната лъжица.

 - Така че, стари приятелю, нека отпразнуваме момента. Позволи ми да те черпя една бира по случая! А... и, ако не те затруднява, разбира се...- Ли извади опърпан бележник – Разбираш, че след това аз ще трябва да започна сериозен бизнес – все пак софтуерните фирми бяха само камуфлаж. Така че... доколкото за теб вече няма значение, бих се радвал да ми споделиш някои свои професионални тайни. Като приятел на приятел!