Двама завинаги

 Теди и Мик чакаха дълго тази среща. Времето летеше бавно, а разстоянието между тях скъсяваше дните. Среща... Уречен час... Възбуда...
Беше слънчев зимен ден. Въздухът кръжеше наоколо и описваше вълшебни кръгове.
Всеки от тях си беше индивидуалист, обичащ свободата и полета на мисълта, действията, хората, задълженията си, смътните емоции от миналото, от равносметката в живота и борбата, която водеха със себе си...
Борбата на чувствата, емоциите, трепети, въжделения, разочарования от... хората... От света... От нищото...
Заблудите в живота бяха различни, краткотрайни, отминаващи, изпълнени с трепет, тревога и болка.
Важен беше човекът до теб, до мислите, чувствата, до душата и сърцето. Там, в ъгъла на най-съкровеното и тайно, необятно и неразбираемо кътче на подсъзнанието на надеждата и любовта...
Младата жена поглеждаше неспокойно часовника през няколко минути.
Колко вълнение и трепет!
Чувстваше, че сърцето ù ще се пръсне на хиляди кристалчета и ще полети като пеперуди в простора.
Той беше раздвоен и не можеше да повярва на съдбата, че всичко това се случва в този ден с него...
Като на първа среща с любим човек... Никога преди това не беше изпитвал тези емоции... Приземи се... Беше реален, неизмислен и уверен в себе си... Беше готов на всичко за нея...
В уречения час тя пристигна на гарата. Нямаше го... Разтревожи се и минутите ù се сториха цяла вечност. Поглеждаше огромния часовник, който тиктакаше, а стрелката стъпваше тромаво по циферблата... Погледът ù обиколи всяко кътче, всеки ъгъл...
Забързаните хора, автобусите, такситата, шумът, разговорите... Влаковете...
Напрежението в душата на Теди нарастваше... Емоциите и чувствата не се побираха в тялото ù... Чакаше... Тя беше търпелива... Чакаше... 

Колкото трябва.
За миг с крайчеца на окото си забеляза силуета му... Онемя... Появи се от нищото... Сърцето ù заби лудо... Това беше Мик.

Погледите им се срещнаха за миг... Времето забърза своя ход и не разбраха кога се появиха един до друг в купето... Мълчаха... Той наруши ритъма на тишината. Говориха тихо и вълнуващо. Погледите им се срещаха и отразяваха душите им... Бяха млади, влюбени... Животът беше пред тях - вълнуващ, неизвестен, но все пак красив...
Влакът отмерваше техните чувства. Наближаваше  спирката... После
забави своя ход.

Чувствата им не стихваха. Слязоха. Мълчаха. Поглеждаха се, усмихвайки се на себе си...
Настаниха се в уютна хотелска стая... Мик заключи след себе си и приближи бавно към нея. Теди  го погледна и го прегърна през кръста... Той я притисна в обятията си...
Останаха дълго така... Усещаха вълнението в душите си и пеперудите... 
Мълчаха. Притискаха се силно. Без думи... Телата им говореха... Не усетиха студа в стаята... Мълчаха... Искаха този миг да не свършва. 
Тя направи крачка назад и се усмихнаха. В очите им имаше капчици роса - истински. От обич...
Съблякоха дрехите... Леглото ги очакваше от дълго време... 

Потопиха се в аромата на цветя под завивките, прегърнати

дълго, събирайки топлина от премръзналите си тела... 

Дишаха в ритъм, в който сърцата отмерваха пулса на времето. Обичаха се  нежно, страстно и диво...
Той я даряваше с цялата си обич. Тя също.
Двамата се отдадоха един на друг ... Завинаги...