Теди и Мик чакаха дълго тази среща. Времето летеше бавно, а разстоянието между тях скъсяваше дните. Среща... Уречен час... Възбуда...
Беше слънчев зимен ден. Въздухът кръжеше наоколо и описваше вълшебни кръгове.
Всеки от тях си беше индивидуалист, обичащ свободата и полета на мисълта, действията, хората, задълженията си, смътните емоции от миналото, от равносметката в живота и борбата, която водеха със себе си...
Борбата на чувствата, емоциите, трепети, въжделения, разочарования от... хората... От света... От нищото...
Заблудите в живота бяха различни, краткотрайни, отминаващи, изпълнени с трепет, тревога и болка.
Важен беше човекът до теб, до мислите, чувствата, до душата и сърцето. Там, в ъгъла на най-съкровеното и тайно, необятно и неразбираемо кътче на подсъзнанието на надеждата и любовта...
Младата жена поглеждаше неспокойно часовника през няколко минути.
Колко вълнение и трепет!
Чувстваше, че сърцето ù ще се пръсне на хиляди кристалчета и ще полети като пеперуди в простора.
Той б ...