Романтик (Христо Костов)
403 16192
13 окт. 2007 г., 16:32

Две истории от хотелската стая  

  Проза
1187 0 21
2 мин за четене

Малкият телевизор припращя и се включи. Екранът му, като голямо око, се огледа. Нямаше никой в стаята. Дано...
Днес се надяваше да си почине. Последните две нощи не можа да спи. Нуждаеше се от преглед. Какво ли чака още собственикът? Или ще го отпрати на онова ужасно място, където отиваха и другите ненужни, или развалени вещи. От най-малкия шум се включваше. Като аларма на автомобил.
Прогони негативните мисли в главата (кутия) и запя тихичко. Успокояваше се...
„В петък вечерта в стаята се настани някакъв огромен мъж. Миришеше на вкиснато. Пот, цигари, евтина ракия. Фуу, отвратително!
Събу обувките си и както беше по риза и панталон се тръшна на леглото и заспа. Звучно. Хъркаше ужасно. Все едно прасета имаше в стаята. Че то нямаше и разлика.
Може би там откъдето идваше водата да е за други цели. А тук в съседната врата имаше баня. Събуди се посред нощ. Блъскайки се в гардероба и стената, отиде до банята.
Майко мила! Какво правеше там? Феерия от шумове и звуци. Червеното в телевизора се увеличи.
Върна се, тръшна се и заспа отново... още по-звучно.
На сутринта обу обувките си и излезе...”
Включи се за момент, когато влезна камериерката да почисти. Видя отвращението й от състоянието на стаята и се изключи.
„Вечерта се настаниха жена и мъж. Личеше им, че не са семейство. Тя все се оплакваше от някой си Никола и пиенето му. Същият този как не я поглеждал. - Телевизорът се замисли. - Глупав е този Никола. Жената си я биваше. Особено щом се разсъблече гола и започна да се люби с мъжа. А какви неща правиха... Такова имаше само в закодирания му порноканал. Тези двамата сякаш бяха излязли от там. Но при тях беше много красиво. Любеха се с финес и нежност. И не само в стаята, където можеше да им се наслаждава, но и в банята с голяма вана. Тези разбираха защо са тук. Не си губеха времето в спане и хъркане. Телевизорът се чувстваше щастлив с тях, но и малко уморен, защото се беше пуснал на музикалния канал. В стаята се носеше тиха кънтри музика. Отидоха си чак по обяд. Дали щяха да се върнат отново тук? Дано...”
Когато влезе камериерката и видя усмихнатото и лице, се пусна отново на кънтри канала и запя. Запя и тя, докато почистваше...

© Христо Костов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прочетох! И запях Хареса ми! Приятно ми е да се запознаем!
  • Ей, Ице, и тук си прекрасен!
    Кък ти идът нъ акъля тез идеи, бре?
    Прегръдка!
  • Днес съм на профил "разкази" и определено, твоя разказ
    страшно ме замисли и развълнува, продължавай, хубаво
    разказваш, разказвачо!!!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • Благодаря ви!!!
  • Хареса ми!!!
  • Забавни истории, чудесен разказ, браво!
  • Благодаря ти, Сиянче!!!
    Целувки!!!
  • Хубава идея!
    Поздрав!
  • Благодаря ти, Стами!!!
    Целувки и за теб!!!
    Весел ден на всички!!!
  • Интересен разказ Ице!!!
    Какви ли не истории е виждал един хотелски телевизор
    Поздравче!!!
  • Благодаря ви!!!
    Радвам се, че ви хареса разказа ми!!!
    Поздрави и целувки!!!
    Спокойна нощ!!!
  • Тъкмо се канех да те попитам дали е спомен, и прочетох отзивите и отговорите ти на тях. Поздрави за настроението, хъса и умението ти!!!
  • А като минаваше покрай него камериерката, не я ли тупна по г...?
  • Много добро хрумване и блестящо изпълнение...
    Поздравявам те !!!
  • Пишеш кинематографично!Защо не пробваш със сценарии?
  • Ицо, а ти да не надничаше през телевизора?
    Поздрав и от мен!
  • Благодаря ти, Рени!!!
    Целувки!!!
  • Креми, благодаря и на теб!!!
    Целувки!!!
  • Благодаря ти, Деска!
    Тази идея ми дойде случайно вчера. Бях се отнесъл в света на спомените. В една хотелска стая...
    Една прекрасна нощ...
    Спомени...
    Целувки!!!
  • Много интересно, Ице!
    Поздрав!
  • Ице, моите възхищения!
    Чела съм разкази, в които подобно на твоя неодушевени предмети са в ролята на разсъждаващи същества, посредством които автора внушава по-добре идеята на това, което иска да предаде на читателя! Лично аз, много харесвам такива разкази! Смятам, че е много идейно и ефикасно, точно по този начин, да се поднесе и усети определена истина или емоция!
Предложения
: ??:??