Две истории от хотелската стая
Малкият телевизор припращя и се включи. Екранът му, като голямо око, се огледа. Нямаше никой в стаята. Дано...
Днес се надяваше да си почине. Последните две нощи не можа да спи. Нуждаеше се от преглед. Какво ли чака още собственикът? Или ще го отпрати на онова ужасно място, където отиваха и другите ненужни, или развалени вещи. От най-малкия шум се включваше. Като аларма на автомобил.
Прогони негативните мисли в главата (кутия) и запя тихичко. Успокояваше се...
„В петък вечерта в стаята се настани някакъв огромен мъж. Миришеше на вкиснато. Пот, цигари, евтина ракия. Фуу, отвратително!
Събу обувките си и както беше по риза и панталон се тръшна на леглото и заспа. Звучно. Хъркаше ужасно. Все едно прасета имаше в стаята. Че то нямаше и разлика.
Може би там откъдето идваше водата да е за други цели. А тук в съседната врата имаше баня. Събуди се посред нощ. Блъскайки се в гардероба и стената, отиде до банята.
Майко мила! Какво правеше там? Феерия от шумове и звуци. Червеното в телевизора се увеличи.
Върна се, тръшна се и заспа отново... още по-звучно.
На сутринта обу обувките си и излезе...”
Включи се за момент, когато влезна камериерката да почисти. Видя отвращението й от състоянието на стаята и се изключи.
„Вечерта се настаниха жена и мъж. Личеше им, че не са семейство. Тя все се оплакваше от някой си Никола и пиенето му. Същият този как не я поглеждал. - Телевизорът се замисли. - Глупав е този Никола. Жената си я биваше. Особено щом се разсъблече гола и започна да се люби с мъжа. А какви неща правиха... Такова имаше само в закодирания му порноканал. Тези двамата сякаш бяха излязли от там. Но при тях беше много красиво. Любеха се с финес и нежност. И не само в стаята, където можеше да им се наслаждава, но и в банята с голяма вана. Тези разбираха защо са тук. Не си губеха времето в спане и хъркане. Телевизорът се чувстваше щастлив с тях, но и малко уморен, защото се беше пуснал на музикалния канал. В стаята се носеше тиха кънтри музика. Отидоха си чак по обяд. Дали щяха да се върнат отново тук? Дано...”
Когато влезе камериерката и видя усмихнатото и лице, се пусна отново на кънтри канала и запя. Запя и тя, докато почистваше...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
