23 сент. 2020 г., 18:35

Две истории от златната есен 

  Проза » Другие
360 3 8
2 мин за четене
Ни е горещо, нито студено. Не ме кисне дъжд, не ме замразява сняг, не ме пържи в собствен сос врящо слънце.
Време за отдих, за забавления, за малки радости.
Например, да се полюбуваме на костенурката в къщата. Появила се малко преди майка ми да почине. Нагласили й вода в метално каналче, слагали й охлюви и мухи, добавили хубава трева наоколо – изобщо, кътче за природосъобразен костенурчи живот.
Сега я заварихме подготвяща се за зимата. Леко унесена, нежно заспиваща.
А наблизо снаха ми открила под куп листа шест костенурчи яйца. Оказва се, че ще има приплод напролет. Само трябва да се погрижат малко за тях и майката през идващия студ.
А синът ми успя да отиде и на мач.
Разходил се из парка, чул шум откъм стадиона, отишъл…
Голям мач – „Монолит“ /Бяла Слатина/ срещу Бутан. Само дето на монолитци на фланелките още пишело „Монолит“ /Манастирище/. Там сега имало отбор с това име, а предишният се преместил в града. Обаче, нали разбирате – пари за екипи нещо няма, кът са… Абе, играят за Бяла С ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Все права защищены

Предложения
: ??:??