Сянката примамваше всяка твар да се спотаи под снагата ù. Шумен фон от стъпки запълваше въздуха, сенки от всякаква разновидност се преплитаха ли танцуваха тихо и безмълвно. Единствено два силуета се различаваха от тълпата. Пътищата им щяха да се вплетат. Тя - чиста като сълзата на окастрена овошка, с движения по-леки и от тези на самотен облак, красива като оросена река от току що цъфнали бели рози. Той беше нелеп в стъпките си по щавещата земя под краката му, носещ под мишница кутия с бонбони и вестникът от вчера. Приседнали на пейки една до друга, всеки бе поставил заграждения и съсредоточено случващото се около него.
Дали спокойствието, което така страстно се търсеше ще бъде необезпокоено?
Не смееха да обърнат поглед един към друг. Минаха се няколко хвърковати момента, и той посмя да разчупи невидимата бариера между неговото и нейното уединение. Той знаеше че всеки път сам би изял цялата кутия с бонбони, макар искрено да се надяваше поне един едничък път да я беше споделил с някого. ...