Тези са имитаторите. Седят и чакат от устата ти да изпадне някоя дума. Някоя по-необикновена, така. Не някаква простолюдна и разбираема. Нещо като "епигенетика", като "фокусиране на изследванията", като "цитокини" и "невронауки". И тогава се спускат, захапват я, и започват да я осмукват. Олигавят я хубавичко, почти я смилат, до неузнаваемост чак и тръгват да обикалят по студия и по вестници с нея в устата. И понеже пред тях бързо се образува значителна купчина осмукани празнословия, хората клатят глави и си мислят, че всичко са им разбрали. Или че нищо не са им разбрали, което е същото.