Дворците на Виена (втора част)

                                               Дворецът Шонбрун

            е несъмнено едно от най-посещаваните места във Виена. Завършен през 1749г по времето на управление на императрица Мария-Терезия, за която ще ви разкажа отделно, Шонбрун е бил летният  дворец на Хабсбургите. Славата на императорска Австрия тук може да се види в пълния ù блясък. Брилянтното „жълто” на Мария-Терезия е навсякъде. Внушението за императорска елегантност, прекъснато само от потока туристи, е особено осезаемо тук. Дворцовият комплекс е наречен Шонбрун заради един извор в парка. На това място има фонтан и статуя на девойка с кана вода в ръце.

            През лятото целият комплекс е ставал център на забавления. Императорският двор се е премествал в Шонбрун, където са били театрите, изкуствените римски руини, оранжериите с цветя, алеите за разходка и, разбира се, зоопаркът, любимото място на децата оттогава и до днес. В Шонбрун човек се връща 300 години назад във времето на силна и цветуща империя.

            Централният вход на комплекса, откъдето обикновено влизат туристите, е с две колони, по една от всяка страна, завършващи с герба на императорското семейство – орел с разперени криле. Точно срещу вас е централното парадно двукрило стълбище, което води до приемните салони. Въпреки своята големина, постройката не изглежда тежка – многото колони ù предават лек и ефирен вид. Покривът традиционно е украсен с много и разнообразни статуи на богове и митични герои. Огромният комплекс от сгради са в различни нюанси на жълтото. То преобладава и във вътрешността на двореца. Когато е огрян от слънцето имаш чувството, че целият е позлатен. Залите  са многократно преустройвани в зависимост от желанието на управляващото семейство. Всеки е добавял по нещо към украсата и позлатата. Има  1400 стаи, 40 са отворени за посещение. Две от тях са особено интересни и завладяващи – Голямата галерия с размери 40 на 10 метра, цялата в огледала и позлата, с искрящи полилеи, спускащи се от богато изрисуваните тавани. Другата забележителна зала е Огледалната зала. Тук шестгодишният Моцарт е изнасял на пиано концерти пред императрица Мария-Терезия и е смайвал с умението си всички присъстващи.

            След края на Първата световна война през 1918г кайзерът Карл се отказва от своето управление и предоставя сградите за стопанисване на правителството на Австрия. Дворецът, паркът и градините са сериозно разрушени по време на Втората световна война. Многократно са били подемани различни инициативи за цялостното възстановяване на комплекса. През 1991г е приватизирана Зоологическата градина, а през следващата година стопанисването на двореца и парка е било предоставено на специално учредено дружество. Влагат се над 100 милиона евро. Сега годишно броят на посетителите достига 6-7 милиона души. Цената за посещение на двореца или зоопарка е 12 евро, но разходката в парка е безплатна. Можете сами да пресметнете приходите. През 1996г Шонбрун е включен в списъка на Юнеско за паметниците на културното наследство.

            Паркът на двореца е едно чудо на западното парково строителство с безкрайни преплитащи се алеи и арки от дървета, фонтанчета, басейни с водни лилии и златни рибки, ливади и изключителна централна част, винаги с цъфнали цветя. Паркът е изграден с умело използване на местността – равна долу в дворцовата част и един великолепен хълм, прорязан от много алеи и пътеки. На самия връх на хълма е разположен Павилионът на славата „Глориете”. От тук се открива завладяваща гледка към двореца и градините и към цяла Виена. Площта на парка е наистина голяма, сравнима с тази на Кенана от входната му арка до района на лятното кино. Като имате пред вид, че всяко дърво, храстче и тревичка растат на определеното си място и по волята на човека, можете да си представите какъв огромен труд е необходим за това, ние да можем да се наслаждаваме на тази красота. Никъде другаде катеричките и синигерите не са толкова доверчиви – тук те с удоволствие си вземат храна от ръката ви.

            Зоопаркът заема почти 1/5 от територията на парка. Това е най-старата зоологическа градина в Европа. Многократно разширявана и модернизирана, тя предлага на своите посетители запознанство с екзотични насекоми, риби, птици и животни. Ако решите да посетите зоопарка трябва да имате поне три часа на разположение, а ако сте особено запален природолюбител, няма да ви стигне и цял ден. Знам от личен опит. Срещу входа на зоопарка е изграден специален развлекателен комплекс за деца и възрастни. В него има лабиринт от живи храсти, втори лабиринт със занимателни игри и задачки за забавление на посетителите от всяка възраст.

            И след всичко това ще сте разгледали само една малка част от целия дворцов комплекс. В него влизат още японската градина, къщата на палмите, музеят на каретите, дворцовият театър, оранжериите за цветя и растения, плувният басейн, малките градински беседки, криещи се между дърветата, стотиците статуи, подредени по алеите, фонтанът на Нептун, фонтанът на победата, все още в реконструкция... Не случайно за посетителите има влакче и многобройни карети, които предлагат обиколка на двореца. Но така няма да изпитате удоволствие от постоянното откриване на нови и нови гледки и кътчета. Въпреки огромните размери на парка, човек никога не може да се усамоти в него – толкова много са посетителите.Не бива да се опасявате от свободно

бродещи кучета, такива въобще във Виена няма, а специално за Шонбрун входът за домашни любимци е забранен.

            Иначе такъв парк се създава лесно – засаждаш дървета, цветя, треви и храсти, поливаш, косиш и подрязваш, поливаш, косиш и подрязваш и така 300 години.