В нашата махала живееше дядо Цоцо със семейството си. Къщичката му се намираше малко извън чертите на махалата и града. Старите хора говореха, че на времето е служела за Баждарница (сграда, в която са се помещавали бирници, събиращи данък "баждарлък" от всеки влизащ в града търговец - другоселец) на турците. Шосето се виеше покрай коритото на бистрата балканска рекичка, която тихо ромолеше по своя път. Около нея бяха накацали множество малки воденички - караджейки, от които денонощно се носеше гласа на кречеталата и веселата глъчка на мливарите.
Той беше дребен на ръст, черен, спечен и с мустачки "а ла Хитлер". На главата си носеше огромен каскет с клепнала козирка, която се крепеше единствено на ушите му и закриваше плешивината на сплесканата му глава. С каскета не се разделяше ни в студ, ни в пек и зной. Панталоните му бяха "Чарлстон", но с дължина 3/4 . Това се дължеше на факта, че когато ги кърпеше режеше от крачолите. Ризата му беше без яка, само със столче, а цвета й не се познав ...