Дядо Георги живеел дълги години с жена си, която била доста проклета. Единствено ракийката, която си пийвал го радвала. Така си отпускал душата, а сърцето му започвало да пее и копнее за любов.
Един ден както готвел край печката бабата се развикала. Зимата била студена, а дървата били свършили. Дала му пари и го пратила да купи нови. Дядо Георги бързо се качил на каруцата и потеглил мърморейки:
- Зимата може да е люта, ама жено ти си по-люта. Трябват ми пари за пиячка, защото мен кой ще стопли?! Трябва сам да си насека дърва. Добре, че вече е тъмно и никой няма да ме види.
Речено - сторено. Дядо Георги навлязъл навътре в гората. Съблякъл ямурлука, запретнал ръкави и започнал да се труди. Трябвало да се върне с пълна каруца иначе не го чакало нищо добро.
Привлечена от шума от тъмнината пропълзяла люспеста змеица. Видяла разсъблечения, запотен дядо Георги и окото й светнало. Ухаел толкова приятно. От пръв поглед се влюбила и то в храната си! Решила да го впечатли. Зейнала уста, за да му ...