Дядо Георги и змеят
Дядо Георги живеел дълги години с жена си, която била доста проклета. Единствено ракийката, която си пийвал го радвала. Така си отпускал душата, а сърцето му започвало да пее и копнее за любов.
Един ден както готвел край печката бабата се развикала. Зимата била студена, а дървата били свършили. Дала му пари и го пратила да купи нови. Дядо Георги бързо се качил на каруцата и потеглил мърморейки:
- Зимата може да е люта, ама жено ти си по-люта. Трябват ми пари за пиячка, защото мен кой ще стопли?! Трябва сам да си насека дърва. Добре, че вече е тъмно и никой няма да ме види.
Речено - сторено. Дядо Георги навлязъл навътре в гората. Съблякъл ямурлука, запретнал ръкави и започнал да се труди. Трябвало да се върне с пълна каруца иначе не го чакало нищо добро.
Привлечена от шума от тъмнината пропълзяла люспеста змеица. Видяла разсъблечения, запотен дядо Георги и окото й светнало. Ухаел толкова приятно. От пръв поглед се влюбила и то в храната си! Решила да го впечатли. Зейнала уста, за да му покаже белите си зъби и разтворила криле, за да се полюбува на гъвкавото й тяло. За съжаление ефектът бил обратен. Дядо Георги бил толкова стресиран, че едва не припаднал. За първи път виждал такова огромно чудовище.
- Явно е гладна и се подготвя да ме изяде. Има ужасно остри зъби и силно тяло. Обречен съм. – помислил си той и започнал да се кръсти.
Разбрала змеицата, че нещата ще станат по трудния начин и отлетяла. Като всяка жена и тя била суетна. Решила да се наконти подобаващо, защото нейния любим нещо не се прехласнал. Щели да започнат запознанството си отначало.
През това време дядо Георги се поокопитил и решил да си плюе на петите. Зарязал дървата и започнал да си облича ямурлука. За съжаление от гората наизлезли цяла глутница вълци. Те го заобиколили щастливи. Бил прясна плячка и ухаел много вкусно.
Дядо Георги вече нямал сили да се страхува и започнал да вика за помощ. Грабнал брадвата да се защитава. Решил ако загине да е като мъж в битка.
Вече отчаян дочул отвисоко плясък на криле. Змеицата се връщала. Сега люспите й проблясвали с блясъка на стомана, а очите й хвърляли искри от гняв. Била прекрасна. Ужасени вълците се разбягали на различни посоки. Изведнъж дядо Георги спрял да им се вижда толкова апетитен.
Сграбчила змеицата своя любим и го отвела в уютното си леговище. Постлала му меко и топло легло. Запалила с дъха си гореща камина. Поднесла му печено заешко с червено вино. Дядо Георги примрял от щастие. Разбрал, че душата му най-накрая ще се стопли. С радост останал при нея и веднага забравил бабата си. Двамата заживели дълго в обич и разбирателство.
© Катя Иванова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Разсмя ме, Кате!
Аз пък търся дядо, щото съм по-готина от змеицата, а и не по-зле от нея се справям в битуването
ПП Ама, мисля си... щом съм конкурентноспособна, защо да се бия за дядо...
Ша пробвам с принц и ще карам надолу по йерархията... Най-многото да попадна на змей ха ха хааахх
Ех, благодаря ти да ведрото настроение! -
Пешо... -
Ами да заповядат! Щом не ги е страх. Само да уточня, че змеиците са на плажа, с прекрасни зъби и гъвкави тела.
Ха ха така ме разсмя Блу! Голяма шегаджийка си! -
Май тая година курортният сезон/поне в Бургас/ ще започне по- рано. Още сега всички дядовци ще си застягат багажа и ще хукнат да търсят змеици
-
Здравей, Пешо! Това не е фентъзи, а самата истина, защото змеицата ми се похвали.
Благодаря ти. Поздрави и на теб! -
Това е българско фентъзи.
Поздрави на Бургас от
Дядото -
Здравей, Марги! Ами случват се такива неща в живота, а и защо не и в приказките?! Тя любовта е силно заразна.
Благодаря ти! -
Интересно! Надявах се, че ще се събуди от ядосаното мърморене на жена си, а до него - празно шише от ракия, а то... истина било! Хареса ми! Много!
-
Благодаря ти, Костадин! И аз пожелавам на всеки същото. Дано да го срещне влюбена, а не гладна змеица. Поздрави и на теб!
-
Дето се казва(да дава Бог всеки му по една такава змеица)ама надали.Хубав финал,блазе му на дядо Георги намерил щастието на стари години.Усмихна ме Катя.Поздрав.
-
Здравей, Ангелче! Дано всеки си хване такъв влюбен змей/ца! Благодаря ти. Пиша кратко, че да пестя време. Хубав ден!
Здравей, Стойчо! Идва пролетта и сега всичко живо е настроено любовно. Никакъв песимизъм, а за приказка е направо забранено. Благодаря ти. Поздрави! -
Виж, ти!Нова змейова сватба,но с оптимистичен завършек!Не е като П.Ю.Тодоров с тъжен мистицизъм.
Харесвам такива добри змеици!😉 -
Аластор, така ме разсмя. Ти си невероятен шегаджия!
Сега ми създаде проблем да мисля как да ти помогна. Те влюбчивите змеици не се срещат по път и насред път, а и аз живея край морето. При мен са русалките. -
Чета, препрочитам и му завиждам на дядото. И на мен ми привършиха дървата и дали е от мартенското време, но постоянно съм гладен. Ако си така добра да кажеш къде е тази гора и няма ли и за мен някоя змеица която да готви вкусни неща много ще съм благодарен и на двете ви.
-
Здравей, Марианка! Когато змеица се влюби нещата стават много сериозни. Eдна проклета баба не може да й бъде конкуренция. Благодаря ти.
Блу, ами колко му трябва на един дядо, за да се влюби?! Добро отношение, да му е топличко и вкусна храна. Виж, ако беше принц тогава започват големите претенции. Поздрави!
Здравей, Силве! При мен приказка за лош змей/ца няма. Винаги са много, много влюбени. Благодаря ти за милите думи. Цветенце и за теб! -
Неочаквано, прочетох на един дъх. Много ми хареса. Без съмнение комфорта и любовта не винаги играят тандем. В случая, добрата дума и топлата грижа надделяват, пък били те и от Змеица.
Поздравления, Кате 🌼. -
Влюбените змеици са такива - топлещи и всеотдайни. За толкова неща ме накара да се замисля, Кате. И все пак ми е жал за змеицата. Някак си не повярвах, че към нея изпитват любов. По-скоро я смятат за удобна за съжителство.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Принцовете не ги препоръчвам. Много са високомерни и разглезени.
И аз ти благодаря. Имаш страхотно чувство за хумор.