Едно тракийско село през ранната есен е като кошер пълен с мед.Една уханна, благодарствена благодат се стеле в равнината:ухае на пъпеши,дюли и цъфнало индрише -на оскъден припек по икиндия...
Ирина събра в един куфар каквото можа от моминските си рокли, после избухна в горестен плач,защото осъзна,че моминството й е вече отлетяло!Нещо,което няма завръщане, като ранена пойна птица,останала безпомощно с пречупени от съдбата крила срещу задаващата се зимна неумолимост!
Христо стоя ден-два в двора;и с майка си изора градината с чифт коне от стопанството, защото дворът имаше необходимост от есенна оран,тъй като каквото беше напролет посято,бе прибрано за зимнина.
В една топла ноемврийска нощ Ирина и Христо пристигнаха на ж.п.гарата в Ямбол и в късната половина на нощта се качиха на
влака за София.След като пристигнаха в столицата, двамата поискаха от един пътник да разберат за "Дом майка и дете"...
На вечерта Христо потегли към Ямбол ,за да се прибере в селото...
По пътя започна да се унася ...