Дядо Ицо гледа от Бакаджика-единадесета част
Multi-part work « to contents
Едно тракийско село през ранната есен е като кошер пълен с мед.Една уханна, благодарствена благодат се стеле в равнината:ухае на пъпеши,дюли и цъфнало индрише -на оскъден припек по икиндия...
Ирина събра в един куфар каквото можа от моминските си рокли, после избухна в горестен плач,защото осъзна,че моминството й е вече отлетяло!Нещо,което няма завръщане, като ранена пойна птица,останала безпомощно с пречупени от съдбата крила срещу задаващата се зимна неумолимост!
Христо стоя ден-два в двора;и с майка си изора градината с чифт коне от стопанството, защото дворът имаше необходимост от есенна оран,тъй като каквото беше напролет посято,бе прибрано за зимнина.
В една топла ноемврийска нощ Ирина и Христо пристигнаха на ж.п.гарата в Ямбол и в късната половина на нощта се качиха на
влака за София.След като пристигнаха в столицата, двамата поискаха от един пътник да разберат за "Дом майка и дете"...
На вечерта Христо потегли към Ямбол ,за да се прибере в селото...
По пътя започна да се унася в сън,след изтощителния преход до София,сега обратното пътуване се превърна в кошмар!
Той виждаше Ирина как го гледа и държи в ръцете нещо, което прилича на дисаги,но от едната страна се виждаше главата на русо ангелче, а от другата страна зееше една мъка в очите на родилката, че чак го стегна сърцето!
В моменти на свръхумора и напрежение, той знаеше,че не един път е сънувал някакви видения,които, за жалост отминаваха,но оставаше неяснотата на бъдещето...
Рано сутринта кондукторът на влака събуди Христо на гарата в Ямбол, където той слезе, защото влакът продължаваше за Бургас. И вместо да остане в Ямбол Христо взе билет за Елхово, където линията свършваше, но не и намерението му...
Тъй като след Елхово беше крайгранична зона,той не можеше да продължи, защото милицията проверяваше всеки съмнителен пътник още в града. Това, че е от същия окръг му послужи като аргумент за гостуване в крайграничното градче. На всичко отгоре в Елхово гъмжеше от войска!В града бяха дислоцирани един от най-добрите мотострелкови полкове в армията, както и щаба на Шести Граничен отряд-Елхово!
© Стойчо Станев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Къде го прати тоя човек чак, погранично?!
-
Благодаря за коментара,Кремена!
-
"от едната страна се виждаше главата на русо ангелче, а от другата страна зееше една мъка в очите на родилката, че чак го стегна сърцето!" - този контраст стегна и моето сърце!...
-
Благодаря за коментара,Росица!
-
Ненапразно е казал Йовков "Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!“ Чакам продължението!
-
Благодаря, Миночка!
Понякога е достатъчно само една лъжичка катран в буре с мед... -
Дожаля ми, за Ирина, Стойчо, каква съдба само! Завладяващ разказ, чакам продължението с нетърпение!
-
Благодаря за коментара и оценката, Иван!
-
Разказът ти навежда на много размисли! Покъртителни и затрогващи са чувствата, които изпитва бъдещата майка, която ще остави детето си на произвола на съдбата, безотговорността на човека, взел най-ценното което има една жена... Светът е пълен със съдби с пречупени криле и всичко това под влиянието на Любовта – възвисяваща, но и погубваща – "Двете лица на любовта"! Бог е създал Любовта за добро, но трагедиите които тя предизвиква са нелечими!
-
Благодаря за коментара и оценката,
Латинка-Златна! -
Преди години много момичета оставяха децата си в "Дом майка и дете",
а сега всяко второ дете в България се ражда в извънбрачни съжителства.
Съдби човешки...
Светъл ден, Ranrozar (Стойчо Станев) -
Благодаря за коментара,Пепи!
Благодаря за хубавите думи,Георги! -
Прекрасна идея, реализирана чудесно!
-
Мъката човешка...
-
Благодаря за оценката,terita!
-
Благодаря за коментара и оценката, Младен!
-
Става все по-интересно, Стойчо. Поздравление за перото!
П.П. Благодаря ти за чувството за хумор, което прояви в коментара си към вица ми.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Когато свършат дните на един човек, той търси себе си в нощта на смъртта!