Дядо Мирко
Дядо Мирко, седемдесет и пет годишен пъргавеляк, живееше сам в красивата си и
уютна двуетажна къща, с великолепно поддържан двор, в малко селце, потънало в
струящите покой и сигурност обятия на Старопланинските възвишения, загърнали го
като пеленаче с мощната си снага. Радваше се пълноценно на живота и спокойствието,
нарушавани от време на време от необузданата похот, която мигом го налазваше щом само зърнеше Ленчето - чаровната му петдесет годишна комшийка, която още откакто я удари пубертета, винаги бе "съгласна" с всеки мъж. И... си остана неомъжена. Та,
когато тя се появеше на двора и, приведена над някоя леха със зеленчуци или цветя се улисаше в работа, Дядо Мирко залепваше до прозореца, плюнчеше пръсти и започваше да суче мустака. След което се провикваше:
- Мале-е, каква си ми кръшна, Лено-о! - и тя на момента захвърляше всичко, изприпкваше при него и първо го даряваше с дълга и страстна целувка...
До преди няколко дни, когато отново отдадени на страстта, лека болка я ...