"Стоп! - светна сигнална лампичка в главата ми . - Откъде-накъде кучета и то - зелени! Навярно това е той, моят човек!"
Набрах дадения номер, неспокоен в себе си. "Ребусът се нарежда прекалено лесно - пресметливо помислих на глас. - Остава и девойчето да живее в съседен вход, и да се е прибрало вече у дома. Кой ли знае...?!"
- Кого търсите? - в слушалката прогърмя дрезгав и неуверен глас.
- Венцислав Петков. Във връзка с извършено престъпление - реших да хвърля въдицата наслуки. - Трябва да дойдете за справка в управлението.
-Какво престъпление, аз нищо не знам! -гласът отсреща каканижеше бавно и отчетливо. Приличаше на глас на човек, подминал житейската възраст, когато върши лудории.
С нетърпящ възражение тон настоях час по-скоро да дойде и даде показания, изпратих и кола.
Пенсионерът ме изненада с приличния си вид и алкохолния блясък в очите. Отдалече лъхаше на долнокачествена грапа и евтина пържола, необходим му бе кураж, за да разкаже видяното. Забелязах и неувереното треперене на ...