Шеста глава
Минаха няколко дена. По цял ден бях с Вейл. Говорехме си, готвехме, почиствахме градината. Следващият ден беше четвъртък, единадесети октомври. Не беше валяло от три дена, беше сухо. Духаше силен вятър. Имаше изсъхнали листа навсякъде. Гледката беше малко мрачна. Бяхме решили на другия ден да съберем багажа и да заминем сутринта.
Когато се събудих, беше към девет часа и за разлика от предишния ден, грееше слънце. Почувствах се някак си бодра. Половин час по-късно Вейл дойде, носейки горещо кафе в едната си ръка и писмата от пощенската ми кутия – в другата.
-Тъкмо привършвах с филийките. – казах му замислена аз.
-Добро утро – отвърна ми той като ме целуна леко по главата – ще ги оставя на масичката – добави, като вдигна ръцете си, за да видя какво носи.
Докато пиех кафе, разгледах писмата. Естествено пак бяха сметки, но имаше едно, което ме накара да се вцепеня, щом го видях. Беше от бабата на Марчела – Вивиан. Тя знаеше за нас. Познаваше и леля ми и предполагаше, че в момен ...