Дървото и вятърът
През един есенен ден дървото се срещнало с добрия си приятел - вятъра, който му правел хладина през лятото.
Дървото му казало:
- Ветре, виж моите рожби - листата! Целите са сухи и пожълтели. Ще ми кажеш ли как да им помогна и да ги запазя?
- Ами като ги издухам от твоите клони! - шеговито отвърнал той.
И ги издухал за миг.
- Защо направи това?! - попитало натъжено дървото.
- Защото исках да ги отърва от страданието. - отговорил вятърът.
Дървото разгневено попитало:
- Но защо, щом знаеш че ще умра от мъка по тях?
- Спокойно, приятелю, твоите деца са още живи. Не усещаш ли, те са в твоите клонки? Сърчицата им са живи и щом се събудят през пролетта, ще си направят нови телца и отново ще те радват с шумоленето си.
Щом чуло тези думи, дървото се успокоило и заспало своя тих зимен сън.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Все права защищены
