J'ai peur...*
Ароматът на желанието й го обгърна, запълвайки сетивата му, замъглявайки разума му, карайки го да я направи своя тук и сега. И точно това му върна песъчинка здрав разум, колкото да отпусне леко хватката си, но без да спира да я целува. Това не можеше да направи дори точно в този момент да се появеше Аполон, с подготвено ново наказание.
Ejдриан я повдигна от пода и тя обгърна талията му с крака, а пръстите й се заровиха в косата му. Няколко крачки и двамата се озоваха в хола, падайки тежко на дивана. Мъжът пое удара и за миг устните им се разделиха. После Фийби увеличи разстоянието помежду им, сядайки върху него.
Тенебръс я погледна и желанието, което изпитваше към нея нарастна още повече. Неговата малка фея, както обичаше да я нарича, все още беше със затворени очи, устните й бяха подпухнали, страните й горяха и дишаше тежко. Чувстото да знае, че тя е в това състояние заради него, беше страхотно. Фиби отвори очи, погледна го и без да отделя поглед от него, бавно се наведе ...