***

- Имаш ми ми доверие?
- Защо?
- Кажи ми...
- Да.
- Разкопчай си колана.
Пътят пред нас беше празен, не се виждаше нито една кола, бяхме само ние. Слънцето целуваше асфалта и го караше да блести. Небето беше ясно, никакви облаци. На пътя бяхме само ние и април.
Ръката ми се поколеба, преди да натисне копчето на колана. Гледах напред и не знаех какво да направя. Музиката от радиото беше тиха, но долових позната мелодия:

Ти, ти ми даваш нещо.

Нещо, което никой друг не може да даде.

Палецът ми натисна копчето и коланът автоматично се прибра. В същия момент чух как колата изръмжава; десният крак на Ноел беше потънал в педала за газта; през стъклото картините бързо се превърнаха в размазана мъгла.

 

Усети сърцето ми как бие, защото ти си единствената, която желая.
Пътят се виеше пред нас и ние като че ли го изяждахме, смилахме го за секунда. Гледах напред без да казвам нищо, опитвах се да слушам песента и да не мисля. Ръката ми стискаше дръжката на вратата, гърлото ми трепереше, краката ми бяха замръзнали. Тъпанчетата ми пулсираха и губех дъх.
С крайчеца на окото си погледнах таблото. Стрелката трепереше върху червена цифра. После погледнах за миг Ноел, съсредоточен в пътя напред.
-Какво правиш?
Исках да го удрям. Юмруците ми да се забиват в гърдите му, да крещя и да го удрям. Само да можех да откъсна ръка от дръжката...
После щях да го целувам; защото сме живи. Щях да хапя устните му и да впивам нокти в лицето му. Щях да се заровя в очите му, само да можех да откъсна поглед от бързо прескачащите картини пред мен.

И тази любов, която отдавна исках.

Вече твърде трудно е да спра...

Усетих как скоростта намалява, вече виждах много по-ясни очертания на всичко. Ръката ми сама пусна дръжката. След малко съвсем спряхме. Докато се обръщах към Ноел, осъзнах, че ми се вие свят.
- Не искам да те е страх. Не искам да те е страх от каквото и да е, докато си с мен. Не искам да разчиташ на предпазни колани, искам да се спуснеш и единственото, за което да мислиш, да е, че съм до теб.
Нямах желание да го удрям повече. Исках само да му подаря себе си и да го оставя да бъде до мен. Да го целувам, защото го обичам. Защото сме живи.