* * *
Впива се нежно самотата остра. Попи пак... мастилото по белия лист. Остави пак един свят на загатки безлюден. Чакащ трептяща топлина, една червенина, едно потрепване. Краят на приказката, далеч не близък с реалността. Той я целуна и си замина...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Костова Все права защищены