Feb 22, 2008, 7:04 AM

* * * 

  Prose » Letters
829 0 1

Впива се нежно самотата остра. Попи пак... мастилото по белия лист. Остави пак един свят на загатки безлюден. Чакащ трептяща топлина, една червенина, едно потрепване. Краят на приказката, далеч не близък с реалността. Той я целуна и си замина... 

© Виктория Костова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??