Впива се нежно самотата остра. Попи пак... мастилото по белия лист. Остави пак един свят на загатки безлюден. Чакащ трептяща топлина, една червенина, едно потрепване. Краят на приказката, далеч не близък с реалността. Той я целуна и си замина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up